Съзнанието на София препускаше, сърцето ѝ биеше хаотично в гърдите. Там, на тъмния балкон, въздухът беше тежък и напрегнат. Усмивката на Дрекс се разшири и той направи бавни, преднамерени крачки към нея, хищническо приближаване, което изпрати тръпки по гръбнака ѝ. Зад него се извисяваше друг мъж, стойката му беше заплашителна, лицето му изпъстрено със самодоволна усмивка. Дрекс спря на сантиметри