Жуженето на реактивните двигатели изпълваше въздуха, постоянен, успокояващ ритъм, докато пътниците се настаняваха по местата си, очаквайки излитането. София седеше до прозореца, загледана в гледката навън. Меката светлина се процеждаше, осветявайки профила ѝ и подчертавайки нейната непринудена красота, качество, което излъчваше дори в най-простите моменти.
Лука протегна ръка и преплете пръстите си
















