Стаята беше тиха, докато София нахлузваше ризата на Лука върху превързания му гръден кош, намествайки я внимателно, за да не опъва плата около краищата. Тя не се беше отделила от него с дни, почти не спираше да спи или да яде. Всеки час се грижеше за него, движенията ѝ бяха внимателни, но механични, сякаш заетостта по някакъв начин можеше да ускори възстановяването му. Лицето на Лука беше все така