Кайлан Издадох стон, забивайки юмрук в боксовата круша – отново и отново. Крушата се залюля назад, дори изскърца на веригата си – толкова фрустриран се чувствах. Най-лошото в случая беше, че нищо и никой не можеше да премахне това чувство. Нито Кристъл, нито някое от другите момичета – никой. Бяха минали точно седем дни, откакто Кученцето се беше разпаднала в ръцете ми, трепереща, стенеща. Не тряб