Събудих се, когато чух вратата да щраква. Седнах, одеялото падна и аз разтърках очите си. "Марек?" "Аз съм. Съжалявам, че те събудих." Гласът му поне звучеше нормално. Поклатих глава. "Колко е часът?" "Малко след девет." Очите ми се разшириха. "Толкова ли е станало?" Той измърмори, докато гледах тъмната му фигура да изчезва в гардероба. "Юри ми каза, че трябва да изпусна малко пара. Бях на ринга н