— Как така? — отговаря Лиза с приятна усмивка. — Харесвам уникалността.
— Наистина ли? — пита Ланс със загадъчна усмивка.
Андреа стои пред него с пренебрежителен израз, оглеждайки стаята сякаш е аутсайдер. Ланс не може да повярва, че отново прави това изражение – нейният вид „не ми пука“. Зениците му внезапно се свиват и той се усмихва злобно.
— Иди вземи рокля от бекстейджа — заповядва той на Роб
















