— Как така? — отговаря Лиза с приятна усмивка. — Харесвам уникалността. — Наистина ли? — пита Ланс със загадъчна усмивка. Андреа стои пред него с пренебрежителен израз, оглеждайки стаята сякаш е аутсайдер. Ланс не може да повярва, че отново прави това изражение – нейният вид „не ми пука“. Зениците му внезапно се свиват и той се усмихва злобно. — Иди вземи рокля от бекстейджа — заповядва той на Роб