Гледах го, вдигайки поглед от чая, и се взрях в очите му, които пронизваха моите. Чувствах се добре до него, но въпреки това ме обземаше дискомфорт заради обстановката. Вратата беше затворена, седяхме един до друг на дивана, той пое дълбоко въздух и сведе поглед, преди да попита: "Как си?" Отпих от чая и бавно кимнах. "Добре", гласът ми излезе ужасно бавно, докато емоциите преминаваха през нервите