Фей се паникьоса и тялото ѝ се скова. Тя остана в наведена поза, без да смее да помръдне. „Това се случва твърде бързо. Какво да правя сега? Да му откажа учтиво? Да се поддам, но с известна неохота? Или праведно да го срязвам?“ В миг през ума на Фей преминаха безброй възможности. Ръката на Уилбър вече се беше отпуснала върху гърдите ѝ, посягайки към нещо в деколтето на нощницата ѝ. Той каза с усмивка: — Косъм. По-добре да не пада в чинията. Фей въздъхна дълбоко наум, отпускайки се най-накрая. Тя заекна: — Извинете, шефе. А-аз напоследък имам силен косопад. — Няма значение — отвърна Уилбър и продължи да се наслаждава на пастата. Фей се изправи със силно биещо сърце. Не знаеше какво да каже или направи. След като хапна два пъти, Уилбър внезапно вдигна поглед и каза: — Това е доста добро. Ти яде ли? — Не, аз... не съм — отвърна Фей. — Сипи и на себе си. Готвиш доста добре — похвали я отново Уилбър. Фей кимна припряно и се втурна към кухнята. Уилбър се усмихна на отдалечаващата се фигура. Много скоро Фей си приготви чиния с паста. Двамата се хранеха в мълчание. След като изми чиниите, Фей седна до Уилбър. Нощницата ѝ беше леко повдигната, разкривайки бледите ѝ, стройни бедра. Уилбър отпи от чая си. — Как вървят нещата с „Уудс Корпорейт“? — Подписаха сделката по-рано този следобед. Фей сякаш се превърна в друг човек, щом стана дума за работа. Тонът ѝ беше прям и делови. — Преведохме им петте милиарда долара, но също така изпратихме наши хора, които да поемат контрола над по-голямата част от борда на директорите. Вече сме и мажоритарен акционер. Ще контролираме „Уудс Корпорейт“ само след няколко дни. Уилбър кимна. — Отлично. — Наредих на хората, които изпращаме в борда на директорите, да прегледат счетоводството и данъците им под предлог за финансов надзор, за да съберат доказателства. Предвид сегашното им положение, нещо трябва да не е наред — каза Фей. Уилбър я погледна изненадано. Това момиче не само беше направило точно заключение за истинските намерения на Уилбър, но дори беше планирало ходовете си предварително. Какъв рядък талант! В този момент Фей седеше на дивана, изглеждайки спокойна и овладяна, без помен от момичето, което беше само преди малко. Уилбър помълча известно време, преди да попита бавно: — Ако знаеше, че има нещо нередно в „Уудс Корпорейт“, защо все още инвестираш в тях? — Шефе, всяка компания има подобни проблеми. Това е публична тайна в индустрията и всички в бранша го знаят — отговори откровено Фей. — Финансовата мощ на консорциум „Кейп“ обаче може да подкрепи „Уудс Корпорейт“ достатъчно, за да ги измъкне от този труден момент и дори да разшири компанията с времето. Онези проблеми, които споменах по-рано, могат да бъдат отстранени, след като поемем управлението. Но, разбира се, промених плана въз основа на това, което искахте Вие. Уилбър кимна с усмивка. — Свършила си отлична работа. — Благодаря Ви, шефе — отвърна Фей и смирено наведе глава. — Уреди ми кола за утре в осем сутринта. — Виждайки, че няма какво повече да пита за добре свършената работа на Фей, Уилбър бързо смени темата. Фей отговори незабавно: — Имате ли някакви изисквания за колата? — Нека да е дискретна. Не искам хората да знаят самоличността ми. О, и моля те, не ме наричай повече „шефе“ — каза Уилбър. Фей го погледна объркано. — Как да Ви наричам тогава? — Уили, сър или както намериш за добре. Просто не дръж така, сякаш работиш за мен. Фей остана без думи. Трябваше да е луда, за да посмее да го нарече Уили. След кратък размисъл тя попита плахо: — Какво ще кажете за това? Ще Ви наричам „шефе“, когато наоколо няма никой, но ще Ви наричам „сър“, когато сме на обществени места. Това устройва ли Ви? — Става. Къде ще живея? — отвърна Уилбър. Фей прехапа устни при този въпрос. — Горе има много стаи за гости, а и там е по-хубаво. Аз също съм на горния етаж. Уилбър се усмихна. — Тогава ще отседна в стая за гости. Така ще е по-добре, щом сме само двамата тук. Фей се изчерви. — Ще Ви заведа. Уилбър стана и последва Фей до една от стаите за гости. След като се огледа, той се обърна към нея и каза: — Добре, можеш да си почиваш. Занапред не се тревожи за мен. Просто се съсредоточи върху работата си. — Разбрано, шефе. Лека нощ. — Фей се поклони и излезе. Уилбър разгледа стаята за гости, просторна цели сто квадратни метра, преди да отиде да медитира в хола. *** Уилбър се събуди в седем сутринта. Беше прекарал нощта в медитация и се чувстваше напълно освежен. След като се освежи, той отиде в хола и видя, че Фей вече го чака. — Добро утро, шефе. — Фей стана и се поклони. Уилбър махна с ръка. — Моля те, не бъди толкова официална с мен. Наистина е неудобно. Фей не се трогна. Вместо това извади ключ за кола. — Шефе, колата Ви е пред вратата. — Фолксваген. Не е лош избор — каза Уилбър с кимване, докато взимаше ключа. Фей каза с тих глас: — Това е Фаетон. — Фаетон? Това не струва ли сто и петдесет хиляди? — шокира се Уилбър. — Да... Тази кола струва около триста и трийсет хиляди — уточни Фей. Уилбър се мръщейки. — Не ти ли казах да е нещо скромно? Фей остана безмълвна; шефът ѝ сякаш не знаеше колко мощна е компанията му. Разбира се, не смееше да го каже на глас. — Шефе, това е най-скромната кола, с която компанията разполага. Уилбър си пое дълбоко дъх и каза: — Добре. Върви да си вършиш работата. Не се тревожи за мен. Фей кимна. — Добре, шефе. Довиждане. С тези думи Фей взе чантата си и излезе. В гръб, тясното синьо делово облекло подчертаваше извивките ѝ, а високите токчета издължаваха силуета ѝ още повече. Тя излъчваше аурата на безупречна, успешна и зряла бизнесдама. Уилбър се усмихна и я последва навън, подкарвайки колата си към града. Точно когато пристигна пред Кметството в осем часа сутринта, получи обаждане от Ивон. — Тук ли си вече? Само не смей да се уплашиш и да не дойдеш. Предупреждавам те — прозвуча гласът на Ивон по телефона. Уилбър заключи колата и отговори със спокоен глас: — На входа съм. Той приключи разговора и отиде към входа. Пристигайки, видя, че Ивон и Блейк вече го чакат там. Двамата сякаш въздъхнаха с облекчение, щом го видяха. Уилбър се усмихна. — Да вървим. Ивон изсумтя студено и влезе първа. Тъй като нямаше битка за попечителство над деца и подялба на имущество, процедурата беше доста бърза. Половин час по-късно двамата излязоха, държейки бракоразводните си свидетелства. Ивон размаха документа пред Блейк и каза: — Блейк, свободна съм. Блейк притегли Ивон в прегръдките си и двамата споделиха страстна целувка. Стомахът на Уилбър почти се преобърна от гледката, но въпреки това каза с усмивка: — Най-после си свободна. Сега двамата можете да се ожените. Ивон изгледа Уилбър кръвнишки от яд и каза: — Това не е твоя работа! С Блейк ще вдигнем най-грандиозната сватба и ще поканим целия елит на Сийчъртаун. Разкарай се, идиот такъв. — Така ли? Да не съжалявате в бъдеще — отвърна Уилбър и се подсмихна. Блейк побесня. Той се втурна към Уилбър и изкрещя: — Бой ли си търсиш? В същото време двамата бодигардове на Блейк също се втурнаха и обградиха Уилбър.