Пръстите му се заплитат в косата ѝ, топлият му дъх обгръща леко отворените ѝ устни, докато той бавно се врязва в нея. Бейли издаде най-задушения стон, когато Калеб я изпълни с внушителния си и дълъг член. Това беше лошо. Не трябваше да спи с брата на най-добрата си приятелка. Но ето я, с члена му дълбоко в нея и езика му в устата ѝ. _____ * Няколко дни преди това * "Пуканките са готови и чакат да бъдат унищожени." Мирабела, най-добрата приятелка на Бейли, запя, докато скачаше на леглото, което накара част от пуканките да се разпилеят небрежно по покривките. Бейли се изкикоти и протегна ръка да събере разпилените пуканки от покривките. Ароматът достигна носа ѝ и тя го помръдна. "Половината изгоряха ли, Мира? Защото усещам само миризма на изгорели пуканки." подразни се Бейли, знаейки, че най-добрата ѝ приятелка е изгорила пуканките. Мирабела се засмя и се покатери в леглото. Бяха на пижамено парти в дома на Мирабела и Мира отговаряше за приготвянето на пуканките. Очевидно се беше провалила. "Кълна се, че се постарах. Микровълновата ме мрази, а да не говорим за пуканките." Защити тя своите отвратителни умения за приготвяне на пуканки с леко хленчене в тона си, което накара Бейли да се изкикоти. "Не се смей! Искам да видя теб да опиташ!" изсумтя Мира и закачливо побутна раменете на Бейли. Бейли, бидейки малко драматична, изхвърли цялото си тяло от леглото. Бум. Не очакваше да падне толкова силно на пода и се сгърчи, когато студеното дърво замрази задните ѝ части през тънките памучни шорти с Розовата пантера. Мирабела бързо се покатери до ръба на леглото и надвисна над тялото на Бейли. Тя огледа фигурата на Бейли със загриженост. "Добре ли си, Бейли? Не исках да те бутна толкова силно-" Бейли се изкикоти и поклати глава. "Не, добре съм. Изобщо не ме бутна силно, просто бях драматична. Очевидно се обърка." Тя изсумтя, извивайки тялото си, за да разтърка задните си части. "Е, в такъв случай изобщо не съжалявам-" Думите на Мирабела внезапно бяха прекъснати, когато вратата на стаята ѝ беше отворена. И двете рязко обърнаха главите си, за да се изправят пред натрапника, а Мирабела изстена раздразнено. "Това е момичешка филмова вечер, глупако. Изчезвай!" извика тя на брат си близнак Калеб, който само отвори вратата по-широко, когато чу думите на сестра си. "Какво става тук? Чух трясък." каза той и прокара поглед по стаята, докато не се спря на Бейли, на пода. В очите му проблесна забавление и Бейли стисна зъби. "Какво правиш на пода, цветенце?" Бейли присви очи към лицето му и го изгледа ядосано. Тя мразеше този задник. И ненавиждаше този прякор, който ѝ даде, когато бяха по-малки, когато имаше тази мания по цветята. Докато Бейли се разбираше чудесно със сестра му, Калеб и тя никога не можеха да се разберат. Мразеха се. Беше толкова просто. Усещайки раздразнението ѝ, устните на Калеб се повдигнаха, за да покажат ослепително белите му зъби. Ако беше някое друго прилично момче, Бейли щеше да се възхищава на добрия му външен вид. Калеб беше определението за горещ. Тъмната му коса, която отглеждаше, направи невъзможния цвят на синьото в очите му да изпъкне още повече. Трябва да е грях да имаш толкова красиви очи като неговите и на Мирабела. Бяха идентични близнаци, но лицето на Калеб очевидно беше по-изваяно и по-мъжествено. Челюстта му беше остра, носът му прав с лека гърбица, а тези устни с лък...... Защо трябваше да има такава хубава уста за момче? Очите ѝ се плъзнаха надолу по дължината на тялото му. Калеб изобщо не беше обемист като останалите момчета от футболния отбор, но беше строен и тонизиран и определено висок като дявол. Главата ѝ едва можеше да достигне рамото му. И тогава начинът, по който тези анцузи висяха толкова ниско на кръста му..... Калеб беше фантазията на всяко момиче. Просто не и нейната. "Очите горе, цветенце." Гласът на Калеб я извади от мислите ѝ и очите ѝ бързо се вдигнаха нагоре. Тези сини очи я дразнеха през стаята и гневът на Бейли се засили, докато тя се изправяше от пода и търкаше задните си части. Очите на Калеб се спряха на ръката ѝ и той наблюдаваше действието с интензивност, която почти я накара да се изчерви. Бейли се настани на леглото, криейки дупето си от очите му. "Очите горе, глупако." каза Бейли саркастично, докато сочеше очите си. Нейният отговор само накара устата на Калеб да се изкриви в силна усмивка. Калеб хвърли ръка на гърдите си и с подигравателен тон каза. "Ох, цветенце, нарани чувствата ми." Зъбите на Бейли се забиха един в друг, докато тя ги стискаше и изпращаше кинжали към Калеб. "Добре, вие двамата, стига. Започва да ми писва да ви слушам как се карате през цялото проклето време. Калеб, излез от стаята ми, а Бейли, спри да планираш смъртта на брат ми.....въпреки че ще ти помогна с това." изсумтя Мирабела и посегна към купата с пуканки. Калеб завъртя очи и се отдалечи от рамката на вратата и влезе в стаята. "Ще си тръгна веднага щом взема това, за което дойдох." каза той и се приближи до двете момичета. Сърцето на Бейли подскочи леко. Подскочи само защото имаше подозрение, че Калеб се приближава само за да я подразни повече. "За какво, по дяволите, си дошъл тук?" попита Мирабела объркано, веждите ѝ се сключиха, докато гледаше приближаващия брат си. "Трябва ми онзи пакет презервативи, който майка ти даде миналата седмица. Знам, че не използваш тези лайна, а моите свършиха. Не искам да ходя до магазина и имам гост след пет минути." Той протегна ръцете си и Мирабела и Бейли помръднаха носовете си от отвращение. Една от многото причини, поради които Бейли мразеше Калеб, беше неговият начин на живот. Момчето не можеше да държи члена си в панталоните. А тези момичета винаги хленчеха на Бейли и Мирабела, след като Калеб се беше наситил на тях. Очевидно това започваше да става досадно. Мирабела отвори чекмедже и хвърли пакета към лицето му, но той го хвана, преди да може да се удари в челото му. Той се засмя. "Благодаря, сестро. Сега вие двете имайте най-добрата филмова вечер." Той се подигра и намигна на Бейли, която му отправи отвратена гримаса. "Просто го дръжте тихо. И се уверете, че сте залепили устата на курвата си." изстена Мирабела, знаейки, че нощта ще стане изключително шумна. Особено когато родителите им не бяха тук. Днес беше вечер за срещи. Устните на Калеб се повдигнаха в самодоволна усмивка и той поклати глава. "Това няма да направя. Отново, забавлявайте се вие двете." Той се обърна и бързо напусна стаята и.... вратата широко отворена. "Какъв задник." изстена Мирабела и се отмести от леглото си, за да затвори вратата. Бейли, за живота си, не знаеше защо винаги е толкова ядосана, когато той има момиче всеки път, когато е тук.