Бейли обу обувките си, леко заинтригувана да разбере как най-добрата ѝ приятелка планира да провали вечерта на брат ѝ. "Ще му отмъстя за всичките пъти, когато ме е карал да го слушам как чука онези момичета." Мирабела изсъска под носа си и излезе в студения хлад на нощта. Бейли я последва, скръсти ръце и ги разтри, докато настръхна. По дяволите. Наистина беше студено навън. Не помагаше и това, че беше облечена съвсем неподходящо за навън в този час. "И как ще го направиш?" прошепна Бейли, докато се промъкваше на пръсти, за да настигне най-добрата си приятелка, която се разхождаше по моравата. Калеб определено нямаше да може да чуе гласа ѝ или стъпките ѝ, но тя предпочиташе да вземе предпазни мерки. "Просто." Мирабела сви рамене и ускори крачка. Бейли ускори своята и се огледа. Уличните лампи даваха достатъчно светлина, но мястото, към което се насочваше Мирабела, беше малко по-тъмно. "Ще го удавя," каза Мирабела и Бейли леко замръзна. Да го удави? Дали Мирабела магически щеше да завлече тялото на брат си в басейна? Или ваната? Бейли поклати глава. Мира сигурно не е имала предвид това. Очевидно нямаше наистина да удави брат си. Мирабела спря точно под отворения прозорец на Калеб и наклони глава нагоре, за да го изгледа. Калеб винаги държеше прозореца си отворен, тъй като обикновено обичаше да се измъква или да вкарва момиче. Бейли отиде да се присъедини към нея и се сгърчи. Оттук можеше да чуе стоновете на момичето и пъшкането на Калеб. Стомахът ѝ се сви от отвращение и ѝ се наложи да преглътне повръщането, което я гъделичкаше в гърлото. "О, Калеб!" изпищя момичето и челюстта на Бейли се стегна. Наистина не искаше да ги слуша повече, така че каквото и да беше планирала Мира, тя се надяваше на Бог, че ще ги накара да спрат. "Когато свърша с вас двамата, ще пищите само за милост." изсъска Мирабела и Бейли я погледна накриво. Добре, най-добрата ѝ приятелка имаше нещо наум. Но какъв беше планът ѝ? "Добре, какво правим, Мира?" каза Бейли с малко напрежение. По-добре беше да приключат с това, преди родителите ѝ да се върнат и, надявам се, преди и двете да се простудят и да замръзнат до смърт. Мира кимна към маркуча, който беше свързан към тръбата. "Ще се изкача на онова проклето дърво и ще ги обсипя с благословии." Мира посочи клона, който висеше над прозореца на Калеб и го докосваше. Това беше същият клон, който Калеб очевидно използваше, за да се спуска, когато се измъкваше. Веждите на Бейли се повдигнаха. Уау, защо не се беше сетила за това? Тя закри устата си с ръка, за да приглуши кикота си, въпреки че знаеше, че Калеб е твърде зает, за да ги чуе. Мирабела се обърна към Бейли и заговори. "Добре, план на играта. Ти ще ми помогнеш да се изкача на онова проклето дърво и след това, когато съм на клона, ще хвърлиш маркуча нагоре. И след това, когато дам знак, ще отвориш тръбата." Бейли кимна, малко скептично и малко развълнувано да спре Калеб и онова момиче там. Мирабела изгледа за последен път прозореца на спалнята на Калеб, преди да отиде до огромното дърво. Мирабела не беше професионален катерач на дървета като брат си, но беше сигурна, че може да се изкачи там, без да си счупи крак или два. Бейли я последва и когато двете застанаха под дървото, Мирабела направи гримаса, която трябваше да е успокоителна усмивка. "Това не е нищо особено. Мога да го направя." Бейли кимна. "Да, можеш." Тя наклони глава нагоре, за да погледне дървото и се сгърчи. Беше доста високо, но ако Мира можеше да хване правилните клони, тогава щеше да е добре. Мира кимна и след това каза. "Добре, помогни ми да се кача." Бейли се приближи до нея и преплете пръстите си и след това изчака Мира да постави крака си. Когато го направи, Бейли се сгърчи, но не протестира, докато избутваше Мира нагоре, докато тя не се вкопчи в клон на дърво. Мира беше адски тежка и Бейли изсумтя. "Тежиш колкото слон, кучко." пошегува се тя, докато се задъхваше. Това беше адска тренировка. "Замълчи, курво." каза Мира, докато си помагаше да се изкачи на дървото докрай. Бейли се изкикоти този път, без да се интересува дали е твърде шумна. Калеб така или иначе нямаше да ги чуе. Когато Мира стигна до онзи клон, водещ към отворения прозорец на Калеб, тя уви краката си около него здраво и след това погледна към прозореца. Тя бързо откъсна очи и изглеждаше готова да повърне. "Добре ли си там горе!?" попита Бейли малко по-силно. Мирабела кимна, като устата ѝ беше покрита с дланта ѝ, което Бейли предположи, че е, за да я спре да повръща, докато вдигаше палец нагоре. Облекчена, Бейли въздъхна и след това се озова отново под прозореца на Калеб, където можеше да чуе повече от техните сексуални звуци. Тя стисна зъби. Няма търпение да сложи край на това. Тя се усмихна самодоволно, чувствайки се вече удовлетворена, че ще провали вечерта му. Бейли дръпна маркуча. Беше дълъг, така че не се съмняваше, че ще стигне до Мирабела. Тя вървя, докато не се озова точно под Мирабела, която се държеше за огромния клон на дървото за живота си. Мирабела кимна и се намести малко по-добре, след което ѝ каза да хвърли маркуча нагоре. Бейли направи всичко възможно, но първият опит накара главата на маркуча да удари ръката на Мирабела. "Мамка му." изсъска Мирабела, докато разтърсваше ръката си. Бейли промърмори "съжалявам" и опита отново. Този път Мирабела хвана маркуча и вдигна ръце нагоре в знак на победа. Бейли се изкикоти и изчака сигнала на Мира да отвори тръбата. Мира се намести и насочи главата на маркуча към отворения прозорец на Калеб, след което с усмивка погледна надолу към най-добрата си приятелка и ѝ даде палец нагоре. Бейли се усмихна и прескочи до тръбата, погледна нагоре към прозореца на Калеб и след това се наведе, за да завърти тръбата, за да я отвори. И точно така...... Звук на писъци изпълни нощта. Водата беше студена, тя имаше подозрение за това. Бейли бързо се затича до Мирабела, кикотейки се, докато гледаше как най-добрата ѝ приятелка облива вътрешността на стаята на Калеб с вода. Леглото на Калеб беше точно под прозореца, така че тя знаеше, че Мирабела се цели на правилното място. Момичето, което стенеше преди секунди, изпищя в шок. Мирабела и Бейли се смяха като луди, едната почти падна от дървото, а другата се държеше за стомаха си. "Какво, по дяволите!" Чуха Калеб да вика и тогава изведнъж двете момичета бяха обсипани с внезапна жълта светлина. Те рязко обърнаха глави нагоре, за да видят кола да влиза в алеята. О, по дяволите. помисли си Бейли, докато Миа, майката на близнаците, излезе от колата с присвити очи. Съпругът ѝ я последва. Нямаше съмнение, че могат да забележат двете момичета. "Какво става?!" извика Миа. Мирабела, която все още държеше маркуча, насочен към отворения прозорец на Калеб, изпищя и след това.... "Уф." Тя изрече от устата си, докато се приземяваше на тревата, точно до краката на Бейли.