– Алфа, трябва ли да тръгна след нея? Госпожата не взе нищо. Може дори да няма пари за транспорт – попита един от воините. Той не искаше директно да изложи другарката на Алфата, знаейки колко безсмислено би било това. Той си спомняше, че преди сватбата Шарлот контролираше всичко и Алфа Ник се съобразяваше с всяко нейно предложение. Нейното желание винаги беше негова заповед и той винаги щеше да застане на страната на другарката си, независимо от всичко. Алфа Ник се замисли над въпроса и не можа да не се притесни малко. Шейла беше прекарала шест месеца в глутницата, без да създава проблеми. Тя дори не се беше опитала да го съблазни в малкото случаи, когато се напиваше, мислейки за Шарлот, което показваше, че е почтена и уважавана жена. Като дълг, той не можеше да остави Шейла да си тръгне с празни ръце. – Няма значение. Аз ще го направя. Шарлот замръзна в обятията му. Алфа Ник, бидейки много чувствителен, усети страховете ѝ и я погледна нежно. – Моля те, не се притеснявай. Разводът не е завършен, така че все още трябва да изпълня дълга си. – Той я остави внимателно на краката ѝ. Шарлот се опита да не показва неодобрението си, но Брий не можа да скрие яростта си. – Можеше да оставиш воините да отидат. Няма нужда да го правиш сам. – Тя гореше от гняв заради начина, по който Шейла внезапно се промени преди малко. Освен това, тя караше Алфата да се чувства виновен до крайност. Знаейки, че семейството ѝ, с изключение на майка ѝ, никога не е харесвало Шейла, Алфа Ник отговори спокойно, но твърдо на предложението на Брий. – Брий, ти нямаш ли тренировка? Къде е Бета Дъстин? Споменатият човек се появи на върха на стълбите. Той беше един от най-силните воини в глутницата и след като бетата на Алфа Тедмонд загина във война, Дъстин беше назначен да го замени. Той се беше сближил с Алфа Ник, спечелвайки доверието му. – Алфа, извинявай, бях в тоалетната. Вчера ядох нещо лошо и имах проблеми със стомаха, но сега съм добре. Какво става? Алфа Ник не можеше да попита подробности за ситуацията, бидейки притеснен за Шейла. Ако нещо ѝ се случи, пак щеше да е по негова вина, тъй като разводът не беше финализиран. Тъкмо да отвори уста, раздразнен женски глас го изпревари. – Шейла хитро остави всичко. Брат ми се чувства виновен и тръгва след нея. Алфа Ник беше доста разстроен от факта, че Брий внезапно се обърна към Шейла без титла. Брий беше само на 17, а Шейла на 23. Освен възрастта, Шейла все още беше Луна и заслужаваше уважението на всички. Алфа Ник може и да нямаше чувства към Шейла, но винаги искаше да се постъпи правилно. – Тя все още е Луна и нищо за това не трябва да става известно на глутницата, докато разводът не бъде финализиран. – Гласът му стана твърд, Брий нямаше право да оспорва и внезапно избяга в стаята си. Брат ѝ може и винаги да беше до нея, но това не означаваше, че има твърде голямо сърце за глупости. Бета Дъстин, за разлика от воините, които бяха останали до Шейла и я бяха гледали как тренира слабите членове на глутницата, не искаше Алфата му да тръгне след никой. Шейла беше казала, че е сираче, но никога не беше споменала имената на покойните си родители. Беше лесно да се заключи, че се срамува да спомене имената им, защото те може да нямат никакви рангове от глутницата, от която произхожда. Размишлявайки отново, тя дори никога не беше споменала името на глутницата си. Бета Дъстин си представяше, че е най-малката глутница. Това можеше да е единствената причина, поради която тя отказваше да говори за нея. – Алфа, тъй като другарката ти е тук. Позволи ми да отида да намеря Луната. – Какво ще направиш, когато я намериш? Не си бил запознат с преговорите – изсумтя Алфа Ник, добавяйки: – Погрижи се за тренировката. Скоро ще се присъединя към теб. Той се обърна към една от омегите. – Луси, приготви стая за Шарлот. Шарлот се намръщи дълбоко. Преди това тя избягваше физически контакти, настоявайки за сватба, преди да се съберат и да се отбележат един друг. Това беше, защото тя вече беше срещнала Бета Томас в Ню Йорк, когато беше в колежа, и те се бяха влюбили един в друг. По време на едно от събитията на глутницата тя срещна предопределения си другар, но сърцето ѝ вече беше заето. Бидейки Алфа, тя не смееше да го отхвърли и се радваше, че не го направи. Сега тя нямаше търпение да получи неговия знак върху тялото си и да се събере с него, преди да е станало твърде късно. Особено когато Шейла все още беше в картината. – А твоята стая? Трябва да делим една и съща стая, нали? – Тя имаше невинен вид, но Алфа Ник се вцепени. Стаята му беше като негово лично светилище и никога не беше мислил да я сподели с някого. Всички в глутницата знаеха за това, но никога не бяха мислили, че това ще се отрази на другарката му. – В крайна сметка, но не сега. – Тонът му беше мек и Шарлот беше доста разочарована. Преди седем месеца той беше този, който я покани в глутницата. Той нямаше търпение да ѝ покаже навсякъде, но бидейки уплашена от интимност, тя отказа да се приближи до къщата на глутницата. Сега тя загуби възможността да дели стаята му. С принудена усмивка тя отправи друго искане. – Тогава искам покоите на Луната. Вие двамата ще бъдете официално разведени до утре. Тя искаше да изтрие всеки спомен за Шейла от къщата на глутницата, но Алфа Ник беше по-разумен, не отстъпвайки на чувствата. – Да, но тя трябва да си изнесе нещата първо. Не мисля, че можеш да чакаш, докато всичко това бъде направено. – Той имаше предвид къде ще спи днес, тъй като стаята му беше изключена от уравнението. Принудената усмивка остана на лицето на Шарлот, тъй като осъзна, че нещата сега са по-сложни от преди. Единственото нещо, което можеше да направи сега, беше да следва Алфа Ник, за да обяви косвено присъствието си пред глутницата и всички, които се интересуваха да слушат. – Добре, но нека дойда с теб. – Тя вече беше на вратата, когато Алфа Ник я настигна. Ръцете му се озоваха здраво на раменете ѝ. – Тя те нарани преди. Ами ако те нарани отново? Тя трябва да плати и за това. – Погледът на Алфа Ник беше студен и Шарлот веднага се почувства успокоена. Принудената усмивка беше заменена с искрена. – Добре. Моля те, бъди внимателен. – Амел, води пътя – заповяда Алфа Ник на главния воин. Достигайки входа на къщата на глутницата, Алфа Ник беше изненадан, че Шейла не беше там. – Къде може да е отишла? Не може да е вървяла толкова далеч, нали? – Алфа? Търсите ли Луната? Жълто Ферари дойде да я вземе, но тя беше тази, която го караше. Имаше и друга жена с нея. Изглеждаше позната. – Един воин тичаше към него от портата на глутницата, задъхвайки се, докато говореше. Алфа Ник вече беше скочил в своя Ролс Ройс, излитайки в търсене на жълто Ферари. Поради скоростта и цвета, той скоро го настигна, сигнализирайки му да спре. Той също беше шокиран, тъй като можеше да види, че шофьорът не е друг, а самата Шейла. Никога не я беше виждал да шофира, чудейки се чия е собствеността на Ферарито. Бидейки сигурен, че ще получи отговорите на въпроса си, когато Ферарито започна да забавя, облекчение го заля. Във Ферарито Голди попита Шейла: – Наистина ли ще го видиш? – Тя беше недоволна. – Гледай и се учи, скъпа моя най-добра приятелко. – Развеселена усмивка играеше на устните на Шейла, докато тя караше спокойно. Колата се отклоняваше към банкета, сякаш щеше да спре. Алфа Ник паркира колата си и бързо излезе. Правейки бързи крачки, за да достигне Ферарито, Шейла внезапно натисна газта на пълна скорост и колата отлетя, преди той да успее да я достигне. Алфа Ник се върна обратно в колата си и я подгони. Сякаш очите му бяха покрити с мъгла. Жълтото Ферари никъде не се виждаше. Шейла го беше измамила и яростно беше избягала. – Мамка му! – Алфа Ник изруга и започна да набира номера ѝ…