Кларк рязко се скова, изражението му моментално помрачня. Стегна хватката си на брадичката на Нила, преди бавно да я пусне и да се обърне към Деймън. Срещайки развеселения поглед на Деймън, Кларк насили усмивка. "Не. Чичо Деймън, трябваше ли ти нещо?" Деймън се усмихна. "Баба ви изпрати да ви повикам и двамата за вечеря." "Благодаря ти, чичо Деймън." "Няма проблем. Но помнете, това е семейният дом. Бъдете внимателни с действията си." Докато говореше, Деймън погледна за кратко червената следа на брадичката на Нила, като в погледа му се четеше насмешка. Виждайки как очите на Деймън се задържат върху Нила, Кларк се намръщи и застана пред нея. "Разбирам, чичо Деймън." Тонът и изражението му не бяха приятни, а погледът му към Деймън издаваше нотка на предпазливост. Деймън се усмихна и небрежно отмести поглед. "Добре, да ходим да ядем." След като Деймън си тръгна, Кларк посегна към ръката на Нила, но тя се отдръпна от него, тръгвайки си без да погледне назад. Кларк бързо я настигна, хващайки здраво ръката й. "Дръж се прилично, или ще говоря с баща ти!" Опитът на Нила да се отдръпне спря, вълна от безпомощност и гняв я заля. Ако не беше се съгласила да стане домакиня тогава, сега нямаше да бъде под негов контрол и заплахи. Трябваше бързо да си намери работа, да спечели достатъчно, за да плати медицинските сметки на баща си и да се освободи от Кларк. Дотогава да спори за развод беше безсмислено. След като взе решение, Нила спря да се бори и остави Кларк да я поведе към трапезарията. … След вечеря всички се прибраха по домовете си. Когато Кларк и Нила пристигнаха във вилата си, Кларк заключи вратите на колата, без да прави опит да излезе. Нила се намръщи. "Какво правиш?" "Трябва да поговорим." "Ако е за развода, няма нужда. Няма да го повдигам засега." Очите на Кларк се присвиха опасно. "Засега?" "Да." Виждайки безразличното изражение на Нила, Кларк стисна устни в тънка линия, недоволството му беше очевидно. Знаеше, че ще й трябва време, за да приеме изневярата му. Докато тя не споменава развод, той вярваше, че има шанс да си я върне. След малко той кимна. "Нила, радвам се, че ми даваш още един шанс." Нила пренебрегна думите му, втренчвайки се в него празно. "Можеш ли да отключиш колата сега? Уморена съм и искам да си почина." С щракване вратите се отключиха. Нила веднага излезе и се запъти към вилата, без да погледне назад. Когато Кларк стигна до вратата на спалнята, я намери заключена отвътре. Той въздъхна, усмивка се появи на устните му. В първите дни на брака им тя заключваше вратата, за да покаже, че е ядосана, когато е бил твърде груб в леглото. Пускаше го след няколко дни. Усмивката му се задълбочи. "Нищо," помисли си той, "ще я спечеля бавно." Имаха цял живот заедно. Докато тя остава до него и има чувства към него, в крайна сметка ще му прости. Вътре в спалнята Нила избираше тоалет за интервюто си на следващия ден. След като избра няколко варианта, тя изпрати снимки на Валери, като поиска мнението й. Валери се обади веднага. "Защо изведнъж си търсиш работа? Оправи ли нещата с Кларк?" Гласът на Нила беше спокоен. "Още не. Първо ми трябва работа. Нямам доходи. След като имам достатъчно пари за медицинските сметки на баща ми и за разходите си за живот, ще обсъдим развода." "Значи ще живееш с него, сякаш нищо не се е случило?" "Разбира се, че не. Имам малко спестени пари. Ще си намеря място, където да се изнеса, след интервюто утре." Нила осъзна, че разводът не може да бъде прибързан. Без работа или пари, тя не можеше да си позволи адвокат, камо ли да се изправи срещу правния екип на Sumner Group. Тя се нуждаеше от най-добрия адвокат по разводи, който можеше да намери. Нямаше намерение да си тръгне с празни ръце. Кларк беше този, който предаде брака им. Защо тя трябваше да си тръгне с празни ръце? Ако имаше средствата, щеше да го накара да си тръгне с нищо вместо това. Що се отнася до медицинските сметки на баща й, тя не изпитваше вина, че използва парите на Кларк. Нейните изследвания тогава бяха спечелили на Кларк милиони. Медицинските разходи на баща й бяха капка в морето. "В коя компания ще се явяваш на интервю?" "Park Pharmaceuticals." "Връщаш ли се към изследванията на лекарства?" "Да. Поддържах връзка с тази област, въпреки че не работех. Това е, което знам най-добре." "Защо не ми каза по-рано? Ела да работиш на моето място. Мога да те препоръчам." Нила се засмя. "Винаги се оплакваш от шефа си. Описала си го като тиранин. Сигурна ли си, че искаш да се присъединя към теб?" Последва кратко мълчание от другата страна на линията, преди мъжки глас да се обади. "Валери, откога съм тиранин?" Гласът беше далечен, но примесен с опасна нотка. Валери се засмя нервно. "Нила, ъ… трябва да тръгвам. Кажи ми как е минало интервюто. Ще обядваме." Преди Нила да успее да отговори, Валери затвори. Отбелязвайки късния час, Нила повдигна вежда. Валери обикновено беше дисциплинирана в рутината си. Да има някого, особено шефа си, в този час беше необичайно. Щеше да трябва да изкопае подробности на следващия ден. Нила остави телефона си и избра скромна светлозелена рокля, подходяща за интервюто. След това прибра другите дрехи, взе пижамата си и се запъти към банята. След душа подсуши косата си, завърши рутинната си грижа за кожата и си легна. … Междувременно в кабинета. Кларк се поколеба, преди анонимно да публикува онлайн, като поиска съвет как да си върне жена си след изневяра. Отговорите, които го призоваваха да се разведе и да я пусне, го вбесиха, затова изтри публикацията. Точно когато се канеше да си легне, телефонът му звънна. Беше съобщение от Джордин. Джордин: [Кларк, бременна съм.]