В отдалечен склад, Ема Уилсън беше обхваната от бушуващ ад, упоена и вързана, неспособна да се движи. През смъртоносните пламъци тя зърна своята доведена сестра и нейния нов съпруг – за когото се беше омъжила по-рано същия ден в кметството – стоящи в безопасност. В отчаяние тя изкрещя: "Защо, по дяволите, правите това с мен?" Застанала на безопасно разстояние, сестра ѝ, Ария Уилсън, проговори с презрение. "Ема, наистина ли? Още ли не си разбрала? Илайджа не е изневерявал – той никога не те е обичал! Той те преследваше само за да се докопа до твоите акции. Сега, след като ги има, и ти беше негова съпруга за един ден, е време да умреш!" Зашеметена от предателството, Ема се мъчеше да проумее, че мъжът, на когото се е доверявала три години, може да бъде толкова жесток. Очите ѝ се напълниха с ярост, докато Ария продължаваше: "Разбираш защо трябваше да го организираме така, нали? За да може Илайджа да те зареже, без да дели активи. Цялото богатство на Уилсън ще бъде мое! О, и тези 2 милиона долара, които твоята мила майка ти остави? Аз ги използвах, за да финансирам обучението си в чужбина преди три години, благодарение на твоята наивност. Тя щеше да се обърне в гроба си, знаейки, че съпругът ѝ е откраднат, дъщеря ѝ е убита, а спестяванията ѝ са откраднати от мен!" Тя избухна в отвратителен смях. Докато огънят бушуваше все по-силно, Ема, през сълзи, гледаше как Ария и Илайджа се отдалечават ръка за ръка, смеейки се. Заслепена от скръб и ярост, очите на Ема горяха от омраза. Тя не беше готова да умре – не по този начин. Внезапно експлозия разтърси склада и бетонен стълб се срина към нея. Ема се опита да се отдръпне, но тялото ѝ беше изтощено от сила. Точно тогава тя чу бързи стъпки. Мъж се втурна към нея и я заслони с тялото си. Секунда по-късно стълбът смачка гърба му. Сред бушуващите пламъци Ема зърна лицето на мъжа и замръзна. 'Лиъм... Какво прави той тук?' "Не се страхувай, Ема," промърмори Лиъм Хол, очите му бяха зачервени от изтощение. Той беше дошъл веднага щом получи новината, но вече беше твърде късно. "Не – бягай!" изкрещя Ема, докато таванът заплашваше да се срути. Но Лиъм остана, яростно я защитаваше, докато пламъци и отломки падаха около него, а миризмата на изгоряла плът изпълваше въздуха. "Защо... Защо, по дяволите, правиш това?" изплака Ема, сълзи се стичаха по лицето ѝ. "Не се притеснявай, Ема," гласът на Лиъм беше спокоен, почти ведър сред хаоса. "Няма да те оставя да се изправиш пред това сама. Дори и в смъртта. Винаги ще бъда с теб..." Красивото му лице постепенно изчезна в пламъците. Отчаяние обзе Ема, докато затваряше очи, заклевайки се: 'Илайджа! Ария! В друг живот се кълна, че няма да ви оставя да се разминете!' "Лиъм... следващия път аз ще те защитавам," прошепна тя в ухото му. Думите ѝ едва бяха изречени, когато огънят се надигна, поглъщайки прегърнатата двойка в яростната си хватка. ***** Очите на Ема се отвориха рязко. Вместо ада, който очакваше, тя се озова в топла, уютна стая. Инстинктивно провери ръцете си. Бяха непокътнати, вече не носеха мазолите от тренировките ѝ по бойни изкуства и нямаше следи от изгаряния – какво ставаше? Оглеждайки стаята, Ема осъзна, че това място не е обикновен хотел. Беше обзаведено с медицинско оборудване и носеше слаб аромат на дезинфектант, наподобяващ по-скоро луксозен болничен апартамент, отколкото нещо друго. Всичко това ѝ се струваше обезпокоително познато. Изведнъж я осени. 'Това е денят, в който ме върнаха при Уилсън, когато навърших 18! Преродих се в деня, в който се върнах в Тролн Сити!' Ема сдържа вълна от екстатично облекчение. С този втори шанс в живота тя се закле да унищожи напълно отрепките, които бяха съсипали живота ѝ преди. "Ема, кръвта ти е изпратена за изследване. Сега свали палтото си, за да те прегледам," обяви глас, когато мъж в бяла престилка влезе. Беше поразително красив, а сълзовидната бенка подчертаваше очите му. Беше Илайджа Тейлър. Ярост завря в Ема, когато се изправи пред мъжа, отговорен за толкова много от миналата ѝ агония. В миналия си живот тя се беше съгласила и беше свалила палтото си без колебание, което беше точно когато репортери, предупредени от Ария и нейната жестока мащеха Нора Уилсън, бяха нахлули. Те бяха опетнили репутацията ѝ, представяйки я като развратна съблазнителка, която уж се опитва да прелъсти лекар още в първия си ден обратно. Баща ѝ, баба ѝ и цялото семейство Уилсън я бяха отхвърлили, заклеймявайки я като позор. 'Разбира се, всичко това беше постановка на Илайджа и Ария от самото начало,' осъзна Ема. Подхранвана от ярост, тя грабна ваза от нощното шкафче и я хвърли към главата на Илайджа, разбивайки я със силен трясък. Илайджа се заклатушка, а от главата му бликна кръв. Той никога не беше очаквал привидно наивната и крехка Ема да нападне. "Какво, по дяволите, Ема?" изрева Илайджа, стискайки ранената си глава. "Илайджа, мислиш ли, че можеш да ме отвлечеш и да се измъкнеш? Ще те пребия до смърт!" отвърна Ема, гласът ѝ беше изпълнен с ярост. Илайджа беше напълно изненадан. Само преди няколко минути Ема кротко го беше последвала до болницата, а сега го обвиняваше в отвличане. 'Дали е разбрала нещо?' чудеше се той. "Ема, за какво, по дяволите, говориш? Отвличане? Ти дойде тук сама –" Думите му бяха прекъснати, когато тя го удари отново с ваза. Обзе го паника и той извика за помощ: "Някой да помогне! Спрете я!" Седем или осем едри мъже се втурнаха в стаята. "Значи си имал своите главорези, чакащи отвън?" изсумтя Ема, презрение се четеше в очите ѝ. "Какво, готови да ме принудите, ако не се съглася?" Лицето на Илайджа се изкриви от ярост, всички следи от предишното му джентълменско поведение изчезнаха. "Аз просто се опитвах да ти направя медицински преглед, а ти го превръщаш в отвличане! Хванете тази луда жена, веднага!" заповяда той. Ема се присмя, а умът ѝ работеше трескаво. 'Тези копелета,' помисли си тя. 'Ако играя мило, ще ме оклеветят като развратница. Ако се съпротивлявам, изведнъж съм прословутата луда на нацията. Е, ако ще ме наричат луда, може и да се възползвам от това.' "Ако съм виновна, нека законът ме накаже, а не вие, хулигани!" С тези думи тя изпука кокалчетата си и се нахвърли върху тях. Благодарение на тези негодници, завръщането ѝ в семейство Уилсън беше кошмар. Те обсипваха Ария с най-доброто, оставяйки на Ема трохи и ежедневни обиди. Отчаяна, Ема беше избягала от семейство Уилсън и се беше присъединила към мистериозна организация, посвещавайки се на ученето как да се защитава. Сега най-накрая беше време за отмъщение. Първоначално бандитите бяха зашеметени, когато Ема се нахвърли върху тях, но бързият ѝ ритник във врата на един и безмилостният удар в окото на друг бързо превърнаха изненадата им в викове. Мигове по-късно всички главорези бяха проснати, победени на земята. В охранителната стая на болницата група бодигардове наблюдаваха монитора в мълчаливо страхопочитание. Трябваше да признаят, че хората на Илайджа не са съперници. Въпреки това, свирепите умения на Ема накараха дори тези закоравели защитници да бъдат предпазливи. Сред тях мъж в инвалидна количка беше прикован към екрана, погледът му беше непоколебим.