Лиам седеше в инвалидната си количка, облечен в черен костюм, ушит по поръчка, който подчертаваше неговата аристократична, ледена осанка. Присъствието му излъчваше непристъпен хлад и аристократизъм. С цигара, захапана между пръстите му, димът се виеше около него, а погледът му – дълбок и непостижим – беше прикован към екрана, отразявайки всяко движение на Ема. На екрана Ема бързо и решително поваляше няколко яки мъже със смъртоносна ефективност. Уменията ѝ очевидно бяха усъвършенствани през годините на строги тренировки. – Сигурни ли сте, че информацията, която ми дадохте, е достоверна? – попита Лиам, с леден и разпитващ тон. – Г-н Хол, тя е абсолютно точна. Нямахме представа, че г-жа Хол е толкова… – телохранителите се запънаха, търсейки думи, и накрая промърмориха: – Дива. Докато гледаше Ема, ледената осанка на Лиам леко се смекчи. "Определено е по-интересна сега", помисли си той, заинтригуван. В този момент ботушът на Ема беше здраво притиснат към врата на охранител, почти го пречупваше. – Милост, моля ви… – прохленчиха мъжете, молейки за живота си. Илайджа стоеше наблизо, напълно объркан. "Нора каза, че Ема е просто необразовано селско момиче. Как е възможно да е толкова умела?", размишляваше той. Внезапно вратата се отвори широко и репортери нахлуха вътре. Когато Ема се обърна, светкавица от фотоапарат запечата лицето ѝ. – Госпожице Уилсън, според слуховете пренебрегвате задълженията си. Какво е това за вас и д-р Тейлър? – изстреля репортер, хвърляйки се в действие. Спрян от гледката на победените бандити, репортерът се поколеба, мислейки си: "Какво, по дяволите, е това? Това изобщо не прилича на сцената, която Нора описа!" Ема, стояща над победен мъж със скръстени ръце и разрошена коса, изсумтя студено. – Какво за д-р Тейлър и мен? Продължавайте да говорите. Имате някакви психически способности или просто мръсно съзнание? Решихте, че се забавлявам, преди дори да ме видите? Каква е целта ви? Просто сте мръсници или сте марионетка на някого? Репортерът се отдръпна, желаейки да изчезне, докато други журналисти се втурнаха напред с нетърпение. Виждайки тълпата, Илайджа извика: – Внимавайте, всички – тя губи разсъдъка си! Някой, помогнете! Тогава група полицаи, последвани от семейство Уилсън, влязоха зад репортерите. Ария, знаейки, че ще има камери, беше облечена в деликатна бяла рокля и беше стилизирала косата си на кок. Тя докосна леко гримираното си лице, изстисквайки фалшиви сълзи, и се хвърли към Ема. – Сестра, моя отдавна изгубена сестра! Толкова съм щастлива, че те намерих! Добре дошла у дома! Нора се приближи с престорена топлота. – Ема… наистина си ти! Търсихме те толкова усилено. Но какво е това? Не бяха ли изпратени тези мъже да те защитават? Не искаш ли да се прибереш у дома? Когато Нора свърши, Ема видя едва прикритото презрение от баща си и баба си. Верен на себе си, привидно грижовните думи на Нора прикриваха остра забележка. Ема отговори със студена усмивка: – Нора, защо да не искам да се прибера у дома? Но кажи ми, ти и Ария наистина ли искате да се върна? – Какво говориш, Ема? – отвърна Нора, изненадата ѝ беше очевидна. Вътрешно тя се чудеше: "Защо не е благодарна и плаха? Защо тази непокорност?" Опасявайки се, че нещата могат да излязат извън контрол, Нора бързо посочи полицията. – Офицери, въпреки че едва сега намерихме Ема и всички я обичаме много, трябва да спазваме закона. Нейните действия са наш провал във възпитанието. Моля ви, отнесете се към нея нежно… Ема се засмя студено на изпълнението на Нора. – Наистина го раздаваш дебелашки, нали, Нора? Полицаите дори не са казали нищо за арестуването ми, а ето теб, викаш за главата ми? Дори не е ясно кой е виновен тук. След това тя извади спринцовка и спиртен тампон от чекмедже и пред всички си инжектира в ръката. Нора пребледня. – Ей, какво, по дяволите, правиш? Ема остана спокойна и умело изтегли флакон със собствената си кръв. Подавайки флакона на полицая, Ема каза: – Офицер, ако съм права, ще намерите халюциногенни и хипнотични лекарства в кръвта ми, лекарства, които са строго забранени. Аз съм просто селско момиче; не би трябвало да имам достъп до тези неща. Моля, разберете откъде е дошло, кой го е доставил и кой ме е дрогирал! Полицията незабавно изпрати кръвта ѝ в болницата за изследване. След изнервящо чакане резултатите бяха върнати веднага. – Госпожица Ема е права – обяви лекар, с доклад в ръка. – Кръвта ѝ съдържа забранен хипнотичен наркотик! По-нататъшно разследване установи, че реагент е изчезнал от нашата аптека в 12:29 ч. днес. Изглежда, че някой умишлено го е инжектирал в кръвта на госпожица Ема! При това всички погледи се насочиха към Илайджа. Илайджа започна да се паникьосва. Дрогирането беше част от плана, който той и Нора бяха измислили, но никога не си беше представял, че Ема ще открие, че е била дрогирана, камо ли да посочи точно лекарството. Ако това бъде преследвано по-нататък, не ставаше въпрос само за това да не бъде натопена Ема; неправилното боравене с лекарства можеше да означава загуба на работата му или дори затвор. – Офицер, нямам нищо общо с това – сигурно е станала грешка в аптеката! – Илайджа бързо посочи медицинска сестра, изкрещявайки: – Обясни се! Защо това лекарство беше добавено към физиологичния разтвор на Ема? Ема наблюдаваше медицинската сестра, превърната в изкупителна жертва, която сега трепереше от страх. Медицинската сестра, Лейла Браун, беше племенница на Нора и братовчедка на Ария. Преди това Лейла често участваше в техните жестоки заговори срещу Ема, вероятно от желание да спечели тяхното одобрение. "Този път, обзалагам се, че и тя е замесена, като се има предвид, че тя се занимава с лекарствата", помисли си Ема. – Какво чакате? Напишете извинение и подайте оставката си! – Илайджа, опитвайки се да спаси кожата си, се нахвърли върху Лейла. Ема ги наблюдаваше как се обръщат един срещу друг, чувствайки едновременно презрение и удовлетворение. Тя се обърна към полицията. – Офицер, неправилното боравене с лекарства е сериозно – може да бъде смъртоносно. Просто напускането не е достатъчно, нали? – Абсолютно не! – С това полицаите се придвижиха да закопчаят Лейла с белезници точно пред Нора. Когато полицията се придвижи да отведе племенницата ѝ, Нора отчаяно помоли: – Офицер, моля ви, Лейла е просто дете, което е взело погрешно лекарство по погрешка. Не трябва да бъде наказвана толкова сурово. Моля ви, пуснете я.