♡ ЛИЛИ ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА ♡ Ако имах ботуши в момента, щях да треперя в тях. Обръщайки се бавно, държах очите си фокусирани върху плочките на пода, докато се молех тихо наум. „Отивам на следващия си час.“ изписках аз, без да смея да вдигна глава, за да го погледна. „Още не съм приключил с теб.“ каза той гневно. При внезапния му изблик вдигнах глава, само за да го видя как се приближава към мен като хищник. Черните му бойни ботуши удариха плочките на пода, правейки ме по-тревожна, отколкото вече бях. Той спря на един дъх от мен. Сърцето ми трескаво биеше в гърдите ми, докато започвах да се потя. Тялото ми се нажежи с непознат за мен огън, когато той се приближи, отколкото очаквах. Усещайки горещия му дъх да облива лицето ми, не можех да спра тръпките, които пробягваха по гръбнака ми. Дишането ни се задълбочи, докато сините му кълба се взираха в моите зелени. В него имаше емоция, която ми беше чужда, карайки и без това биещото ми сърце да бие по-бързо. Очите му омекнаха, докато прокарваше поглед по лицето ми. Устните ми се разтвориха, а езикът ми се показа, за да оближе сухите ми устни. Очите на Ашър проследиха движението, потъмняха и той захапа пухкавата си долна устна. Ако беше възможно, дишането му стана по-дълбоко. Стояхме там в транс, никой от нас не говореше, а само се възхищавахме на чертите си. Аз му се възхищавах, но не знам дали Ашър се възхищаваше на мен. Изведнъж се стреснахме от тропане по вратата на банята. Отскочихме един от друг, като избягвахме да се гледаме, докато тропането по вратата ставаше все по-силно. „Хей, кой заключи вратата на банята? Отвори, трябва да се изхождам!“ – извика някакво случайно момиче, докато тропаше по въпросната заключена врата. Кога Ашър заключи вратата? Сигурно съм била твърде погълната от възхищението му, за да забележа. Ашър изглеждаше раздразнен, докато отваряше вратата. Момичето го погледна със смутено изчервяване и бързо се затича към тоалетната. Чухме силен звук, преди да го усетим. Боже, какво е яла? Лицето на Ашър се сбръчка в израз на запек и той разпери ръце пред лицето си. Вероятно си мислеше, че това ще премахне миризмата. Без да каже нито дума повече, той се втурна през вратата. Щях да се засмея на изражението на лицето му, ако самата аз не страдах от оригването на това момиче. Запушвайки носа си с ръка, се втурнах от банята. С дълбоко вдишване прославих Господ, че ме е спасил от миризмата на нейните изпражнения. Звънецът внезапно иззвъня за обяд. От колко време се гледаме с Ашър? Защо изобщо ме гледаше? Изненадващо, той не ми каза или направи нищо лошо, което е странно. Този тип сигурно е биполярно разстройство. С изсумтяване се отправих към столовата. Полата ми беше все още мокра от по-рано и се молех никой да не я види. О, кого заблуждавам, всички ще забележат това огромно мокро петно на задника ми. Погледнах отвратителната храна, която ми беше поднесена. Стомахът ми се преобърна от отвращение, докато се насилих да се усмихна мило на жената, която го подаваше. Вдигнах подноса си, за да го приема. Щом миризмата удари носа ми, бях готова да повърна. С ужас се отправих към масите за обяд. Видях Ашър и приятелите му да седнат по средата на столовата. Масата им беше пълна със спортисти и мажоретки, всички смеещи се на шегата на Ашър. Шели седеше в скута му и го хранеше с пържени картофи. Дългите ѝ заострени нокти докосваха устните му. Потрепнах, когато те докоснаха устните му, карайки го да отдръпне глава назад и да я погледне свирепо. Не се ли срамуваше от това, което ѝ каза в банята? Превъртях очи от глупавата им обич, докато се опитвах да не ги подмина и да не ми обърна внимание. Късметът не беше на моя страна днес, защото веднага щом си помислих да ги избегна, сини кълба паднаха в моите. Шели сигурно е видяла как Ашър ме поглежда, защото и тя се обърна и ме забеляза. Лицето ѝ се изкриви в омраза, преди да стане. Не знам какво ми се случи, но краката ми сякаш бяха залепени за пода, сякаш отказваха да се движат. Тя спря пред мен и ми отправи една от най-сладките усмивки, на които можеше да се усмихне, преди да вземе обяда ми и да го хвърли върху лицето ми. Усещайки как сосът ми пари очите, се опитах да го избърша с ризата си. Дори картофено пюре се заби в носа ми, затруднявайки дишането. Навсякъде цареше тишина, докато всички не избухнаха в смях. Някои снимаха засраменото ми състояние. „Ето какво получаваш, като безпокоиш Ашър и мен, кучко.“ Тя се изсмя, в очите ѝ имаше подигравка, преди да отметне косата си назад с нахално движение. Чух как стол стърже по плочките на пода и някой тръгна към нас. Погледнах Ашър, докато той стоеше между мен и Шели, а фигурата му кипеше от гняв. „Шели, седни, по дяволите!“ Ашър се изправи срещу нея и крещеше. Тя се сви, преди да си възвърне стойката и да го изгледа заплашително. „Защо изведнъж я защитаваш?“ Тя гневно извика в отговор. Главата ѝ се огледа около тялото му и ме изгледа свирепо. „Защото ѝ писна, оставете я на мира.“ Той изстена гневно. Лицето му почервеня от ярост, а мускулите му се стегнаха. Тя го погледна учудено, преди да се овладее. Всички замълчаха, включително и аз, докато го гледахме. Никой не посмя да му се противопостави, докато той хвърляше заплашителен поглед към всички. Той ги погледна с гневно изражение на лицето си и им извика да си гледат работата. С уплашен поглед всички се обърнаха и направиха точно това. С изсумтяване Шели гневно излезе от столовата, но не преди да ме бутне настрани. Залитнах малко от грубото ѝ отношение, преди да се овладея. Ашър ме погледна с очакващ поглед. Дали очакваше благодарност, че ме защити? Защото това едва ли беше защита и нямаше начин да благодаря на това чудовище, защото е много по-лош от Шели. „Ами няма ли да почистиш? Приличаш на пълен идиот с цялата тази храна по лицето си.“ – каза ми той.