♡ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЛИЛИ ♡ Очите ми се разшириха от страх, когато изпълнените му с ярост очи се спряха върху синините ми. Бързо вдигнах ръка, за да закриля нараненото място от погледа му. Но това сякаш само разпали гнева му още повече, изпълнените му с ярост очи сега се взираха в моите. Отне ми известно време, за да осъзная, че той вече се извисява над мен с неговите 185 сантиметра над моите 155. Извих врата си, за да го погледна. Лицето му изразяваше недоволство, сега само на няколко сантиметра от моето. "Ще попитам само още веднъж, кой ти го причини?" - каза той бавно, сякаш говори на дете, което не разбира. Очите му станаха обвинителни, когато не отговорих. Сякаш те интересува! Това сякаш подхрани собствения ми гняв. Отстъпих леко назад, за да създам пространство между нас. Изглежда, че не мога да мисля трезво, когато съм близо до него. "Мисля, че знаеш много добре кой ми го причини, така че не се преструвай, че не знаеш!" - казах остро, шокирайки и двама ни. Той се поколеба назад от думите ми, не очаквайки остротата в гласа ми. Думите ми трябва да са го оставили безмълвен, сините му очи сега бяха изпълнени с объркване. Прекашлях, за да облекча напрежението, което се настаняваше между нас. Той най-накрая възвърна самообладание и промърмори нещо несвързано. "Ами, няма ли да ме пуснеш вътре или не? Защото имам къде другаде да бъда." - излъгах през зъби, надявайки се, че ще разбере намека и ще остави темата. Той въздъхна, преди да кимне. "Влез." Отстъпи от пътя, за да ме пусне вътре. Погледнах го скептично, преди да вляза в неговия мезонет. Миризмата на мента беше силна във въздуха, правейки вътрешността да мирише прекрасно. Погледнах белите обикновени стени, те едва бяха покрити с някакви интериорни дизайни. Всичко беше обикновено, огромен контраст с собственика, който беше всичко друго, но не и обикновен. Почувствах как Ашър ме заобикаля, за да върви напред. Той се насочваше към някакви стълби, които изглеждаха, че продължават вечно и изчезваха зад две огромни стени. "Ела с мен." - промърмори той, отдалечавайки се. Последвах го нагоре, хващайки се за чистите стъклени парапети, за да се стабилизирам. Той ме погледна веднъж, за да се увери, че го следвам, докато не стигнахме до огромна дървена врата с надпис "НЕ ВЛИЗАЙ". Ашър я отвори и ме подкани да вляза вътре. Със скептичен поглед влязох бавно. Стомахът ми се сви от безпокойство, когато осъзнах, че това е неговата стая. Можех да позная по чантата и обувките, които бяха оставени до леглото му по разхвърлян начин. Имаше плакати на модели, които бяха оскъдно облечени по сивите му стени. Дрехите бяха разпръснати на купчина на бюрото му и бях изкушена да го почистя вместо него. Не мога да се сдържа. Аз съм маниак на чистотата. Дали ме доведе тук, за да ме изнасили и убие? Той затвори вратата със трясък, което ме стресна. Отстъпих назад и се сблъсках с широкото му тяло. Сблъсъкът ни накара и двамата да се спънем, докато не се оправих и се обърнах, за да го погледна. "Какво има?" - попита той, веждите му бяха сключени в объркване. "Много съжалявам, че ти отговорих по този начин, моля те, не ме изнасилвай и убивай, това никога няма да се повтори!" - изстрелях набързо, докато се паникьосвах. Ръцете ми бяха вдигнати пред мен като защитна бариера. Твърде съм млада, за да умра, дори не съм целувала момче още. Сините му очи ме гледаха изумено, преди да избухне в смях, стискайки стомаха си. На какво се смее, толкова ли съм смешна? "Мислеше, че ще те докосна от всички хора?" - смееше се той, опитвайки се да си поеме дъх. Сълзи се стичаха от ъгълчетата на очите му. Когато спря да се смее, той стана сериозен, лицето му едва изразяваше емоция, докато ме гледаше. "По-скоро бих умрял, отколкото някога да те погледна по този начин. Не си красива и съм сигурен, че ще бъдеш скучно тракане така или иначе. И не съм шибан изнасилвач." - каза той с отегчен глас, оглеждайки ме от горе до долу, обърна се и се насочи към леглото си. Думите му ме нараниха повече, отколкото трябваше и аз се смъмрих мълчаливо за това. Влажната му коса беше залепнала на челото му, докато лежеше на огромното си легло с кралски размери. Трябва да го е подразнило, защото премести меките на вид кичури назад. "Каквото и да е, просто да направим проекта." - промърморих засрамено и се огледах в разхвърляната му стая. Той леко обърна главата си, за да ме погледне, преди да отклони вниманието си обратно към белия таван. "За проекта... ти си тази, която ще го направи сама, твърде съм зает за тези глупости." - каза той и извади телефона си, за да превърта през него. "Но какъв беше смисълът да идвам тук?" - попитах го преувеличено. Бях повече от ядосана в момента, всъщност кипях. Ако само знаех, че ще бъде безсмислено да идвам тук, щях да остана в стаята си. "Ами, за да те наблюдавам, разбира се, за да не объркаш нещата и да не сложиш името ми на хартията." - отговори той с въртене на очи, все още превъртайки нещо, което изглеждаше, че го интересува по телефона. Останах без думи и само го гледах шокирано. Той повдигна вежда, докато ме гледаше очаквателно. Какво очакваше? Благодаря за вниманието? Той посочи бюрото, което беше до неправеното му легло, след това ме погледна и ми махна да отида там. "Можеш да направиш проекта там." - заяви той и се изправи в седнало положение. Въздъхнах и се запътих към дългото дървено бюро, което беше пълно със смачкани хартии и мръсни кърпички. Взех една от мръсните кърпички и я задържах между показалеца и палеца си. Погледнах Ашър с отвращение и я хвърлих по него. Той ме погледна със заплашителен поглед, преди да завърти очи досадно. Той слезе от леглото и се запъти към мен и погледна бюрото. С раздразнен въздъх изхвърли всички мръсни неща с една ръка. "Сега ли си щастлива?" - попита ме той. Кимнах, преди да седна на един от наличните столове. Свалих чантата, която беше на рамото ми и я поставих на бюрото. Ровейки се из предметите, които бяха в чантата, внезапно осъзнах присъствието, което надвисваше над малкото ми тяло. Замръзнах, не знаейки какво да правя, докато усетих как космите на врата ми се изправят. Главата на Ашър беше на един дъх разстояние от открития ми врат и нервите ми настръхнаха, докато той се приближаваше. Дишането му беше грубо срещу ухото ми и преглътнах, когато стомахът ми се сви. Той пъхна някои от кичурите ми зад ушите ми, карайки ме да потръпна при допира. Обърнах главата си, за да се изправя срещу него, само за да се стресна от близкото ни разстояние. Чувствах се сякаш лицето му се приближава и не направих нищо, за да го спра, докато не усетих мекото докосване на устните му върху моите. "Ашър, скъпи!" - изпищя Шели, затръшвайки входната врата.