♡ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЛИЛИ ♡ Лицето ми пламна от смущение и погледнах към плочките на пода. Той не каза нищо повече, а аз чух звука от ботушите му да заглъхва, което ми показваше, че вече не е тук. Вдигнах леко глава точно навреме, за да видя силуета му да излиза през вратите на столовата, вероятно следвайки Шели. Тази мисъл ме натъжи, но отказах да го покажа. Вдишах дълбоко, поех си въздух и изправих стойката си, след което се насочих към вратата. Все още усещах няколко застояли погледа на гърба си, докато вървях към изходните врати. Полата ми все още беше подгизнала и неприятно залепнала за кожата ми. Храната, полепнала по лицето ми, ме караше да се чувствам отвратително и се опитах да я избърша с ризата си. Бях твърде заета да чистя храната, за да осъзная, че приятелката на Шели, Ребека, си е подала крака. Действието ме накара да се спъна, преди да се забия с лице напред в плочките на пода. Издадох чуващ се болезнен стон, когато лицето ми се срещна с твърдия студен под. Никой не можеше да ми помогне. Не че биха го направили така или иначе. Все още беше обедна почивка и коридорите бяха празни. Бяхме само ние двете и кофата за боклук вляво, ако можеше да се брои. Опитах се да се повдигна, но обут в токчета крак ме спря. Острите ѝ токчета се впиха болезнено в кръста ми, докато тя увеличаваше натиска. Стиснах зъби от болка, когато почувствах пронизващото усещане. Скалпът ми гореше, когато усетих ръце да хващат косата ми и да я дърпат със сила. Бях принудена да вдигна глава, докато тя държеше косата ми в ръцете си. С грухтене и хленчене се опитах да забия ноктите си в ръцете ѝ, опитвайки се да я накарам да разхлаби хватката си върху кичурите ми. Но този опит се оказа безплоден, тъй като тя дръпна по-силно. "Малка кучко, мислиш ли, че само защото Ашър ти помогна този път, той се е променил и е развил слабост към теб? Помисли пак, мръснице." изплю тя до лявото ми ухо. "Не съм карала Ашър да ме защитава, нали?" изхриптях аз. Стомахът ми се сви неприятно, когато осъзнах грешката си, че ѝ отговарям. "Ти имаш нахалството да ми отговаряш?" изсъска тя, докато дърпаше косата ми по-силно. Издадох болезнен писък, сълзи потекоха и намокриха вече мръсния под. Плачът ми сякаш ѝ достави удоволствие, защото тя дръпна по-силно без угризения. Ребека най-накрая ме пусна, но не и без да забие лицето ми в пода, докато се смееше. С ритник отстрани ме напусна. Вдигнах глава, за да я видя да се отдалечава. Русата ѝ коса, подстригана на боб, подскачаше с всяка нейна стъпка. Краката ѝ бяха дълги и стройни, а високите ѝ токчета само допринасяха за тази височина. Нейните несъществуващи бедра се поклащаха, докато тя не изчезна надолу по коридора. Станах от студения под, лицето ми гореше от силното забиване. Можех да почувствам парещата болка на бузата си и зрението ми се замъгли, докато се борех да остана в съзнание. Направих малки стъпки към банята. Всяка стъпка, която правех, ме караше да издавам треперещ стон и тих хленч. Отворих вратата на банята с трясък, без да ме интересува дали има някой там. Отидох до мивката и огледалата от лявата страна на банята. Бяха мръсни и замъглени, едва успявах да видя нещо. Но червеният и подут вид на бузата ми беше видим. Докоснах я нежно, но се сгърчих, когато докоснах болезнено място. Устата ми се сви в линия, когато отворих крана и започнах да си мия лицето, като внимавах да не докосвам където ме боли. Не можех да направя нищо за дрехите си. Нямах резервни дрехи никъде. Тази мисъл ме накара да се изсмея разтреперано. Подигравах се на себе си, че съм слаба, че позволявам да се възползват от мен. Опитах се да си спомня кога започна всичко това, беше предимно Ашър, който го започна, когато бяхме деца, но без да ме наранява физически. Ходихме в едно и също начално училище. И когато майка ми ме информира, че ще посещавам пансион далеч от там, аз се радвах, че оставям Ашър зад гърба си, само за да бъда разочарована, когато той посещаваше същия пансион. Сякаш стана по-зле, когато се срещна с Шели и винаги съм се чудела какво съм направила, за да заслужа подобно отношение. Водата все още течеше, докато аз чистех храната. Останах с мокра риза и още по-мокра пола. Въздъхнах, докато се гледах в огледалото. Би било безполезно да ходя на час, изглеждайки така. Изключих крана, преди да се огледам веднъж, стигайки до заключението, че ще пропусна остатъка от деня. Излязох от банята, накуцвайки към предните врати на училището. Звънецът сигурно е звъннал, когато бях вътре в банята, защото коридорите вече бяха празни. Излязох от училище с високо вдигната глава, въпреки че в момента се чувствах всичко друго, но не и уверена. Преструвай се, докато не успееш. Тридесет минути по-късно стигнах до стаята си в общежитието. Получих няколко погледа от любопитни хора, но никой не дойде да ме попита какво се е случило. Никой не се интересуваше. Мускулите ме боляха и все още миришех на храна, така че реших, че е най-добре да взема топъл душ. Хвърлих чантата си на леглото и започнах да се събличам точно там, благодаряйки на бога, че Соня не е вкъщи и вратата е заключена. Влязох под душа, попивайки усещането за пълно блаженство, когато топлата вода отми остатъците от храната. Напрегнатите ми мускули се отпуснаха, докато търках мръсотията, надявайки се, че мога да отмия и застоялото усещане от ноктите на Ребека. Излязох от душа неохотно, влязох в стаята подгизнала, без да ми пука в момента и грабнах кърпата си от вътрешността на килера. Бършех се, когато чух телефона си да издава известие. Затегнах кърпата около себе си и отидох към чантата си, за да го взема. Поглеждайки телефона си, видях съобщение от Ашър, което ми напомняше за срещата ни в неговата къща за проекта. Веждите ми се сключиха в недоумение. Как се е сдобил с номера ми? помислих си подозрително. Отговорих му веднага, страхувайки се, че ще се ядоса, ако се забавя. Пусках го обратно на леглото и се върнах към килера. Бързо се облякох, без да се интересувам какво нося, което беше анцуг, и скочих на очакващото ме легло. Все още беше малко рано, още два часа и часовете щяха да свършат, така че реших да убия времето, като гледам филм на лаптопа си. ______________________________________________________________ Засмях се на края на комедийния филм и погледнах малкия часовник на нощното шкафче. Вече беше минало пет и сърцето ми се сви в дъното на стомаха ми, когато осъзнах, че вече са минали два часа. Слизайки от леглото набързо, обух маратонките си и се отправих веднага към пентхауса на Ашър. Когато пристигнах, много се притесних да почукам на вратата. Краката ми се поклащаха напред-назад от нерви, докато се опитвах да събера достатъчно смелост да почукам. С тихо проклятие събрах всичко, което можах, и почуках. Стана тихо и се съмнявам, че го е чул. Но тогава чух тежки стъпки да се приближават към вратата, което ме накара да съжалявам, че изобщо съм почукала. Вратата се отвори бавно, разкривайки прясно изкъпан Ашър. Можех да разбера по все още мократа му коса, която леко капеше върху ризата му. Очите му обходиха лицето ми, преди да потъмнеят от ярост. "Кой ти го е направил?" попита той убийствено.