Алис Уайт се взря в документите за развод на масата и осъзна, че съпругът ѝ вече ги е подписал. След това погледна към прозореца. Изправената фигура на Джаспър Бекет се отразяваше във влажните ѝ очи. Изглеждаше очарователен под следобедното слънце, но също така студен и властен. Дори отзад излъчваше дистанцираност. "Подписах ги. Трябва и ти да побързаш да ги подпишеш. Искам да приключа всички правни процедури, преди Лиа да се върне." Джаспър беше скръстил ръце зад гърба си и не се обърна да я погледне. "Вече сме се договорили за активите преди брака, така че няма да има проблеми с това. Въпреки това ще те компенсирам с още 20 милиона и вила в покрайнините. Все пак ще си тръгнеш без нищо друго. Ще ми е трудно да обясня това на дядо по-късно, ако го направя." Алис беше зашеметена и разстроена. "Дядо... дядо знае ли, че се развеждаш с мен?" "И какво, ако знае? Мислиш ли, че това ще повлияе на решението ми?" След като чу това, на Алис ѝ прилоша и се хвана здраво за масата. След това попита тихо, на ръба на сълзите: "Джаспър, можем ли... да не се развеждаме?" Най-накрая Джаспър се обърна и я погледна със странен поглед. Имаше тънки устни, дълбоки очи и свирепи черти. На Алис все още ѝ трепваше сърцето, когато погледнеше перфектно очертаното му лице. "Защо?" "З-Защото те обичам." Очите на Алис бяха червени и пълни със сълзи. "Обичам те, Джаспър. Все още искам да бъда твоя съпруга. Дори и да нямаш чувства към мен." "Алис Уайт! До гуша ми дойде! Всяка секунда е мъчение за мен в този брак без любов." Джаспър махна с ръка. Нямаше търпение да я слуша повече. "Беше грешка, че се ожени за мен. Знаеше, че се боря с дядо. Знаеше също, че имам чувства към друга и не можехме да бъдем заедно. Сега, когато тригодишният период изтече и Лиа се връща от Мосгравия, е време да освободиш позицията на госпожа Бекет." Алис беше навела глава и сълзите ѝ падаха върху масата. Тя бързо ги избърса. Въпреки това Джаспър го видя и погледът му стана по-дълбок. В този момент телефонът му звънна. Когато видя кой се обажда, бързо отговори. "Лиа, качила ли си се вече на самолета?" Тонът му беше изключително мек. Съвсем не приличаше на безразличния, студен мъж, когото Алис познаваше. "Джаспър, аз съм вече на летище Солана Сити." Развълнуваният глас на Лиа се чу през телефона. "Какво? Не каза ли, че ще летиш тази вечер?" "Исках да те изненадам!" "Лиа, изчакай ме. Ще те взема веднага." С това той бързо мина покрай Алис. След като вратата на кабинета се затвори, потиснатата атмосфера остана. Алис беше влюбена в Джаспър в продължение на десет години и бяха женени три години. Тя беше дала всичко от себе си за това семейство и беше останала вярна на него. И все пак, в крайна сметка, той чувстваше, че това е мъчение. Сега, когато Джаспър най-накрая беше освободен, той безмилостно я изостави, развълнуван да се ожени за първата си любов. Алис почувства болка в сърцето си. Тя никога не можеше да го накара да се влюби в нея, колкото и да се опитваше. След това си пое дълбоко дъх и поклати глава, докато сълзите ѝ падаха върху името на Джаспър върху документите за развод. Същата вечер Джаспър върна Лиана Гарднър в Сийвю Манор. Деликатната жена беше в прегръдките му. Влязоха във вилата по достоен начин, привличайки вниманието на всички. "Джаспър, ти все още не си се развел с Алис. Аз-аз не мисля, че е добра идея да сме толкова близки. Алис ще ми се ядоса." Лиана погали гърдите на Джаспър, докато говореше. "Няма." Джаспър не се поколеба. "Все едно не я обичам. Ние сме просто в договорни отношения. Тя си знае мястото." Всички от семейство Бекет заобиколиха Лиана и проявиха загриженост. Само Алис беше оставена сама в трапезарията, приготвяйки вечеря. Сред хаоса Джаспър зърна самотната фигура на жена си и се ухили. Той си помисли: "Дори и в този момент тя все още е като вярна прислужница, обслужваща Бекет. Мисли ли си, че ще има шанс нещата да се променят? Смешно." "Господин Бекет! Господин Бекет!" Икономът внезапно се втурна в паника. "Госпожа Алис, тя си тръгна!" "Тръгна си? Кога си тръгна?" "Т-Току-що. Тя не взе нищо. След като свали престилката си, излезе през задната врата и беше взета с черна кола." Джаспър се втурна към спалнята и я намери безупречна. Само подписано споразумение за развод беше на нощното шкафче и той все още можеше да види петната от сълзи. Той се намръщи и отиде до прозореца. Ролс-Ройс излетя от Сийвю Манор и скоро изчезна в тъмнината. "Не искаше ли да си тръгне следобед? Сега бърза да изчезне." Недоволен, Джаспър се обади на секретарката си. "Разберете кой е собственикът на колата с номер А9999." "Да. Господин Бекет." След пет минути секретарката му се обади. "Господин Бекет, намерихме го. Колата принадлежи на президента на KS Group." Президентът на KS Group? Алис произхождаше от село. Беше бедна, без изтъкнат произход. Дори нямаше приятели през трите години, които бяха заедно. Как би могла да познава президента на KS Group? Дали се беше преместила толкова бързо и си беше намерила друг мъж? "Господин Бекет, наистина ли се разведохте с госпожа Алис днес?" попита колебливо секретарката. "Какво има? Не мога ли да го направя днес? Кога според теб трябва да се разведа с нея тогава?" Джаспър беше бесен. "Аз-Днес е рожденият ѝ ден." Джаспър беше изненадан, когато чу това. На задната седалка на Ролс-Ройса Джона Тейлър хвана ръката на Алис и леко я стисна. "Когато Сайлъс чу, че се връщаш, подготви куп фойерверки, за да те посрещне." "Нямам настроение за фойерверки." Сега тя се беше върнала към статута си на наследница на семейство Тейлър. Тя се облегна на рамото на най-големия си брат и въздъхна. Очите ѝ блестяха от сълзи. След това погледна телефона на Алис Уайт, за да прочете последното съобщение там. То не беше от бившия ѝ съпруг, а от Лиана. "Какво ти казах? Ще трябва да ми върнеш позицията, след като ми я открадна. Джаспър е мой. Дори не мечтай да го накараш да остане с теб!" Тя се усмихна иронично и най-накрая се вразуми, след като пророни една последна сълза. "Какво има? Не ти ли се иска да си тръгнеш?" Джона я прегърна, сърцето му го болеше за сестра му. "Джона, днес е рожденият ми ден." "Знам. Този копелдак трябва да бъде ударен от мълния, че избра днес да ти причини това." "Затова не чувствам, че не ми се иска да си тръгна. Джаспър уби Алис Уайт днес." Когато Алиса Тейлър отвори очи отново, тя вече не проявяваше никакви чувства към Джаспър. "Най-накрая съм свободна. Ако някога се върна, по-добре да умра."