Вилaтa "Върховете" в Белбанкс беше домът на семейство Тейлър. Ролс-Ройсът спря на червения килим, водещ към вратата на сградата. Сайлъс излезе да посрещне сестра си и отвори вратата на колата за нея. "Добре дошла обратно, принцесо!" Деликатното лице на Алиса изглеждаше още по-зашеметяващо под ослепителните светлини. Когато се качи в колата, тя беше сменила маратонките си с токчета. Затова сега изглеждаше елегантна, като кралица. "Как сте, Сайлъс?" "Чудесно. Сега е още по-добре, че се върна. Хареса ли ти зарята? Моят подарък за рождения ти ден привлече вниманието на целия град. Дори беше тренд в социалните мрежи!" Красивото лице на Сайлъс беше изпълнено с вълнение. "Да. Видях го. Хората гадаеха дали е някой магнат, който се опитва да ухажва жена си, а някои дори казаха, че си банален. Поздравления за отключването на ново постижение, Сайлъс." Алиса се усмихна и плесна с ръце. Сайлъс пренебрегна сарказма ѝ и я прегърна развълнувано. "Лиз, няма да ни напуснеш отново, нали?" "Не. Той се разведе с мен, така че защо да си тръгвам сега?" Алиса потупа гърба на брат си, за да го утеши. Тя въздъхна. "Изложих ви. В продължение на три години си мислех, че мога да го накарам да се влюби в мен, ако упорствам и влагам всичките си усилия. В крайна сметка се провалих толкова зле." Само небето знаеше колко горчиво се чувстваше, но тя издържа всичко. Закле се, че никога повече няма да пролее нито една сълза за Джаспър, след като излезе от къщата на Бекет. Не си струваше. "Този копелдак Джаспър Бекет! Как смее да тормози сестра ми! Още утре ще започна щателно разследване на Beckett Group. След това ще накарам Аксел да убие този кретен." Когато Джона чу това, промърмори "амин". "Не се забърквай, Сайлъс. Ти си прокурор." Алиса се засмя иронично. "Не можеш ли да бъдеш като Джона? Научи се да бъдеш по-мирен?" "Глупости. Ти не знаеш какви лоши неща е правил, преди да стане мирният човек, който е сега." Сайлъс разхлаби вратовръзката си ядосано и каза: "Както и да е, няма да оставя този въпрос да мине просто така. Може да тормози мен, но не и сестра ми. Щом се осмелява да го направи, той винаги ще бъде в радара ми!" Алиса хвана Джона за ръка отляво и Сайлъс отдясно. Тримата щастливо влязоха в къщата, за която Алиса толкова много тъгуваше. Когато председателят на KS Group, Уинстън Тейлър, чу, че дъщеря му се връща, щастието на обикновено строго му лице беше очевидно. Той беше толкова щастлив, че се разхождаше из кабинета си. "Татко! Върнах се!" Алиса дойде в кабинета с братята си. За разлика от обикновено нежното и добродетелно отношение, което показваше към семейство Бекет, тя директно се излегна на дивана и захвърли токчетата си. Джона също седна и взе стройните и светли крака на сестра си, като ги сложи върху своите и започна да я масажира. "Къде са ти обноските? Ходи ли някъде да ставаш лекар с "Лекари без граници" отново? Беше ли в някое затънтено село?" Уинстън нарочно запази строг вид. Не можеше да не чувства, че са обречени да се сблъскват. Щеше да му липсва, ако не я виждаше. Но когато бяха в една и съща стая, тя винаги го вбесяваше. "Това признак на Алцхаймер ли е? Винаги съм била такава. Това първият ти ден ли е като мой баща?" След това погледна нагоре и беше шокирана. На стената имаше няколко плаката, които беше направила преди повече от десетилетие. Не беше сигурна кога баща ѝ ги е намерил и дори ги беше рамкирал на стената. На един от плакатите пишеше: "Мислиш ли се за Адонис? Да имаш много жени не те прави привлекателен!" На друг плакат пишеше: "По-добре се погрижи за здравето си сега, когато си стар. Иначе може да умреш от инсулт." Друг пишеше: "Моля, проявете малко уважение към себе си. Благодаря ви." Това беше сватбен подарък, който тя даде на Уинстън, когато се ожени за трети път. Семейство Тейлър стана гореща тема на разговор, защото Уинстън имаше четири жени. Алиса не беше щастлива от семейната си ситуация, затова учи в чужбина и стана лекар с "Лекари без граници", спасявайки много животи. "След като си тръгнала от дома за три години, първото нещо, което правиш, е да проклинаш стареца си. Каква внимателна дъщеря имам." Уинстън беше ядосан и я изгледа. "Благодаря за похвалата, татко." Алиса се засмя. "Татко, трябва да побързаме и да обсъдим някои въпроси, тъй като Лиз се върна." Джона обу обувките на сестра си. След това каза тържествено: "Реших да се откажа от поста си на президент на KS Group. Нека Лиз заеме моето място." Алиса беше шокирана и се втренчи в красивото лице на брат си. "Ти!" Уинстън остана безмълвен. "Татко, Алиса се върна. Обещах да бъда президент само за три години и трябва да се върна в църквата. Знаеш, че това не е моята страст. Да бъда пастор е моята мечта за цял живот." В този момент сякаш имаше свята светлина зад него. Освен това позицията му беше твърда. "Нека Сайлъс го направи тогава." Принуден в ъгъла, Уинстън нямаше друг избор, освен да се опита да се пазари с него. "Не, не, не. Аз работя за правителството. Не мога да имам никакви връзки с големи финансови компании. Ами ако ме разследват!" Сайлъс бързо отказа предложението на баща си. Лицето му беше пребледняло от шок. Уинстън се почувства депресиран. Каква полза има да имаш толкова много синове? Всички те се справяха чудесно, но никой не беше готов да наследи бизнеса му. Здравето му се влошаваше и той отдавна беше планирал да се пенсионира. За съжаление, никой в семейството му не можеше да поеме бизнес империята, която беше изградил. Не че не глезеше дъщеря си. Той просто беше упорит старец, който вярваше, че синовете ще бъдат по-добри наследници. "Кой ти каза, че една жена не може да прави това, което прави един мъж? Аз ще бъда президент!" Алиса се усмихна и гордо повдигна брадичката си. "Мислиш ли, че е толкова лесно? KS Group не е детска игра. Мислиш ли, че дете като теб може да ръководи компанията? И изобщо знаеш ли как да управляваш бизнес?" Уинстън не скри гнева и тъгата на лицето си. "Най-важното е, че никога не оставаш на едно място. Винаги изчезваш внезапно без следа. Дори отиде в Гава за три години, без да кажеш и дума. Знаеш ли колко се притеснявах? Колко се притесняваха майките ти? Мислех, че си била бомбардирана на парчета там." Сърцето на Алиса се сви при тези думи, буца заседна в гърлото ѝ. Въпреки че чувстваше, че баща ѝ дължи много на майка ѝ и хранеше много оплаквания срещу него, тя беше сгрешила, че е замълчала три години и се е омъжила за Джаспър, без да му каже за това. "Татко, Лиз не е по-малко способна от мен." Джона взе чашата и отпи глътка. "Спомняш ли си финансовата криза, която претърпяхме преди четири години? Лиз беше тази, която предложи няколко ефективни мерки за контрол на компанията. Също така Лиз беше тази, която остана будна няколко нощи, за да създаде плана за придобиване на Willow Group преди две години." Уинстън беше шокиран да чуе това. "Татко, ти не разбираш Лиз достатъчно добре. В сравнение с всички в това семейство, тя е най-умната и тази с най-голяма упоритост. Винаги си имал репутация на човек, който разпознава таланти и ги използва добре. Сега един талант е точно пред очите ти. Защо не я използваш?" Сайлъс също се опита да убеди баща си. След известно размишление Уинстън каза сериозно: "Добре. Тъй като искаш да поемеш семейния бизнес, ще те оставя да опиташ. Считай го за мой подарък за рождения ти ден!" Алиса автоматично се изправи и очите ѝ заблестяха от вълнение. "Починете си няколко дни. След това ще те заведа в KS World Hotel в Солана Сити, за да се явиш на работа. Ако успееш да подобриш бизнеса и да превърнеш едно губещо предприятие в печелившо, ще обмисля да те направя президент на KS Group." Когато излязоха от кабинета, и двамата ѝ братя сложиха ръце на рамото ѝ. "Голямата отговорност пада само върху тези, които са еднакво велики", каза Джона. "Той просто трябваше да ти даде една бъркотия, която да оправиш." Сайлъс въздъхна. "Знам. Старецът го прави, за да се откажа. За съжаление, този метод не е полезен срещу мен. Аз съм като навита пружина. Всеки натиск само ще ме направи по-силна." Алиса стисна юмруци. Амбицията, която беше дрямала вътре в нея в продължение на три години, бавно започваше да се надига на повърхността. Братята се погледнаха и се усмихнаха. "Скъпа моя сестро. Оставяме бъдещата си свобода в твоите ръце."