Не спрях да бягам, докато не навлязох дълбоко в гората, дробовете ми горяха от липса на кислород. Моята вълчица, Мая, беше бясна. В началото се колебаеше за Тайлър, но в крайна сметка беше спечелена. Мислеше си, че и той е нашият партньор. Докато аз бях съкрушена и се борех със сълзите си, Мая кипеше от ярост. Затворих очи и ѝ позволих да поеме контрола, карайки я да обещае, че няма да тръгне да преследва Тайлър. Мая ни поведе по-навътре в гората, а аз си позволих да потъна в най-дълбоките дълбини на ума ѝ. Главата ми все още препускаше от случилото се, исках да изключа всичко само за няколко мига. Не можех да го понеса. Бяха минали часове, но почти не забелязах. Унесох се, докато Мая ловуваше и продължи да бяга. Най-накрая се осъзнах, когато мека трева погъделичкаше голия ми гръб. Познатият аромат на билки изпълни въздуха. Босилек, лавандула и мента нахлуха в носа ми и успокоиха болното ми сърце. „Лола, скъпа? Ти ли си?“ Дрезгав глас извика и усетих как сърцето ми подскочи. „Ти ме доведе тук?“ попитах изненадано Мая. „Трябва ни тя. Няма да се връщаме.“ изръмжа тя, негодувайки ми, че осуетих плановете ѝ да нападне Тайлър. „Бабо?“ Гласът ми се пречупи и седнах от тревата. Наближаваше зазоряване, слънцето тъкмо започваше да изгрява и хвърляше оранжеви оттенъци по малката ѝ вила. Градините ѝ с билки се повдигаха и люлееха на вятъра. Винаги съм обичал да идвам в къщата на баба. Майка ми забрани на мен и брат ми да се връщаме тук, таейки злоба към баба ми години наред. Историята за срещата на майка ми с баща ми не е от онези, за които обичам да говоря. Мама и баща ми не са приятели. Мама отхвърли приятеля си, когато беше по-млада, и потърси баща ми, когато разбра, че приятелят му е починал. Баба ми винаги ѝ негодуваше за това, че е захвърлила връзката с партньора. „Лола, какво, по дяволите, правиш тук?“ възкликна баба ми, увивайки тъкано одеяло около голото ми тяло. Тя ме придърпа в прегръдка и аз усетих как се разпадам от познатия ѝ аромат и докосване. Баба ми имаше това качество, което караше всички да я обичат. Беше почти невъзможно да не се разбирам с нея. Баба ми беше с моя изключително нисък ръст – 168 см, и имаше същата дълга черна коса. Беше по-повехнала, с бръчки от смях около устата и очите ѝ, но никога не ми беше изглеждала по-добре. „Толкова много ми липсваше.“ – изплаках в рамото ѝ. Дори си спомних как миришеше. Толкова различни билки и ябълки. Баба имаше няколко ябълкови дървета, които обожаваше. Винаги правеше пай или някакъв десерт, когато идвахме на гости. „Какво те развълнува, Лола?“ – намръщи се баба. – „Онова момче ли е, с което излизаш?“ Баба винаги ме подкрепяше във всичко, което исках да направя, просто винаги ми напомняше да обмисля нещата. Баба ме заведе в малката си вила и ме настани до камината. „Кажи ми какво се случи?“ – седна до мен, слагайки чисти дрехи в скута ми. И ѝ кажи, че го направих. Изливах сърцето си в продължение на часове, които ми се сториха. Тя нито веднъж не ми отвърна за грешката ми в лицето, както би направила майка ми. „Не искам да се връщам, бабо. Не мога да се изправя срещу тях.“ Изсумтях. „Тогава няма да се връщаш. Ще останеш тук с мен.“ Баба ми кимна категорично. Имаше онзи решителен израз на лицето си, който казваше „никой няма да ми пречи“. „Ами мама и татко?“ Въздъхнах, знаейки, че между тях се задава голяма битка. „Остави ме аз да се справя с родителите ти.“ Баба ми поклати глава и ми сложи чаша чай в ръцете. 1 година по-късно „Ха-ха!“ засмях се, изстрелвайки се във въздуха. Маневрирах около мускулестите ръце, които се протягаха да ме хванат. Паднах на земята, избягвайки крайници и нанасяйки собствените си удари. „Браво, Лола, не ми позволявай да нанасям никакви удари.“ изкрещя умореният глас на Крис. „Само още няколко секунди. Уморява се.“ Мая ме инструктираше. Продължих да избягвам всяко движение на Крис, докато едновременно с това нанасях и моето. Усещах как се срива, как се уморява, докато хвърляше всичко, което имаше, по мен. „Сега!“ извика Мая в главата ми. Скочих внезапно към Крис, очите му се разшириха от шок, преди да успее да се защити. Той се обърна, сякаш щеше да бяга. Кацнах на гърба му и обвих ръце около врата му, оказвайки натиск върху трахеята му. След секунда-две, в която я задържах, скочих от гърба му и му се усмихнах лъчезарно. „Добра работа, хлапе.“ Крис кимна одобрително. „Благодаря.“ Усмихнах се самодоволно, най-накрая го надвих. Крис завъртя очи и ми се намръщи: „Не се нахвърляй сега. Все още трябва да работиш върху изграждането на сила.“ „Знам, знам. Просто нека аз победя.“ Въздъхнах и се усмихнах на баба си, докато излизаше от вилата с храна и напитки. Живеех с баба си почти година, говорейки с родителите си само веднъж седмично. Спрях да се обаждам на майка си след месец. Тя настояваше да ми дава актуализации за Тайлър и приятелката му, която научих, че се казва Британи. Поддържах постоянен контакт с баща ми, единственият човек, който сякаш разбираше решението, което бях взела. Дори по-големият ми брат Шон рядко се обаждаше. Шон беше започнал да поема задълженията му като Бета, тъй като баща ми се беше пенсионирала преди почти година. Животът с баба ми беше невероятен. Прекарах осемнадесетия си рожден ден в нейната вила, беря билки и правейки сладкиши с ябълките, които тя беше набрала. Баба ми живееше прост живот, но аз бързо го обикнах. Тя ме запозна със съседа си Крис. Крис се оказа върколак като баба и мен. В разцвета на силите си Крис беше един от най-добрите воини в историята и дори Бета в един момент. Никой не знаеше какво се е случило с него, след като изчезна, никой освен баба ми. Крис се съгласи да ме обучава, като видя ниския ми ръст и реши, че трябва да знам как да се защитя. Крис ме научи да използвам това, което имам, в своя полза. Височина 178 см и тегло 47 кг не ми дадоха много работа. След като тренирах с Крис почти година, можех лесно да се справям сама. Аз съм дребна и бърза, което означава, че мъжете два пъти по-големи от мен трябваше да се трудят още по-усилено, за да нанесат удари. „Лола, скъпа. Брат ти е на линия и те чака!“, информира ме баба, слагайки ми сандвич в ръката, докато влизах в къщата. „Ало?“, казах с пълна уста сандвич. Защо Шон би ми се обаждал? „Лола? Имам новини.“ Гласът на Шон отговори от другия край, звучейки много по-дълбоко от обикновено. „Какво има?“, намръщих се, сядайки на облегалката на дивана, докато дъвках сандвича си. Настъпи дълга пауза от другия край на линията. „Мама е мъртва, Лола.“ Шон отговори с дрезгав глас. Усетих как лицето ми се сбръчква от объркване. Как е възможно мама да е мъртва? Всичко изглеждаше нормално, когато татко ми се обаждаше всяка седмица. „К-Какво? Как?“ – попитах настоятелно. „Просто-просто се прибери, Лола. Не искам да ти обяснявам това по телефона.“ Шон въздъхна и добави: „Татко има нужда от теб.“ „Ще-ще говоря с баба.“ Въздъхнах. Последното нещо на света, което исках, беше да се прибера. Мисълта да срещна Тайлър или приятеля му остави горчив вкус в устата ми. След като Крис се прибра за деня, разказах новината на баба. Колкото и баба да не харесваше майка ми, все пак беше тъжна да чуе какво се е случило. „И не искаше да ти каже какво ѝ се е случило.“ Баба въздъхна. „Каза, че иска да обясни лично. Каза, че татко има нужда от мен.“ Намръщих ѝ се и тя знаеше какво трябва да направя. „Тогава предполагам, че е по-добре да си стягаме багажа.“ Баба се намръщи, тревожейки се за овдовелия си син. „Ние? И ти идваш ли?“ едва не ахнах. Строго намръщено лице премина по лицето ѝ, но видях как очите ѝ блестят. „Разбира се, никоя моя внучка няма да се върне при слузестия си бивш без подкрепление.“ „Не знам какво щях да правя без теб.“ Въздъхнах и я придърпах за прегръдка. „Само не очаквай да се впускам в юмручни боеве, твърде съм стара за такива неща. Никой не иска да гледа как се бие шестдесетгодишен върколак.“ изкиска се баба. Завъртях очи към нея, но не можах да сдържа кикотенето, което се изплъзна от устните ми. „Никога няма да си стара за мен.“ Усмихнах се, последвайки я в спалнята, за да си приберем дрехите. Баба се отби в къщата на Крис на следващата сутрин, като му каза къде сме отишли. Тя му обеща годишен запас от ябълкови пайове, ако се грижи за билковата ѝ градина. Качихме се в колата на баба ми и очакването закипя в стомаха ми. Всичко в мен се беше променило за толкова кратко време. Вече не бях слаб или повърхностен. Нямаше да позволя на никого да ме гази никога повече. „Готова ли си за това?“ Баба ми се намръщи, сребърните ѝ очи срещнаха моите еднакви. „Изобщо не.“ Усмихнах ѝ се слабо. „Горе глава. Ако някое от тези кученца се закача с теб, отхапе му главата.“ Баба ми ме окуражи. Въпреки нервността и негодуванието, които таех към старата си глутница, се засмях на баба си и се стегнах. Оказа се, че не съм единственото нещо, което се беше променило.