"Не си взимам думите назад, когато съм обещала нещо." На Серенити й отне няколко дни да обмисли, преди да вземе решение. Сега, след като се бе решила, нямаше да си промени мнението. В този момент Закари нямаше какво повече да каже. Той извади документите си и ги постави пред служителя. Серенити направи същото. Двамата бързо преминаха през формалностите за по-малко от десет минути. След като служителят издаде свидетелството за брак, Закари извади куп ключове от джоба си и ги даде на Серенити. Той каза: "Къщата, която купих, е в Брайнфийлд. Баба ми каза, че имаш книжарница близо до училището Уилтспуун. Мястото ми не е много далеч от работата ти. Отнема около десет минути с автобус. "Имаш ли шофьорска книжка? Ако имаш, можеш да си вземеш кола. Мога да помогна с първоначалната вноска, а ти ще отговаряш за месечните вноски. Ще ти бъде по-лесно да пътуваш до работа. "Мога да бъда много зает на работа, така че няма да ме виждаш много. Ще има и командировки. Не ми обръщай внимание. Просто се грижи за себе си. Ще ти превеждам парите за домакинството на десети число всеки месец, когато получа заплатата. "И още нещо. За удобство трябва да запазим брака си в тайна засега." Закари трябва да е заемал висок пост в офиса, защото говореше непрекъснато, без да даде възможност на Серенити да говори. Серенити каза "да" на брака само за да не стане причина за спорове между сестра си и зет си. Бракът беше билетът на Серенити да излезе от къщата, като същевременно даваше спокойствие на сестра й. Това беше само брак по сметка. Тъй като Закари й подаде ключовете за къщата, тя с радост ги прие. "Имам шофьорска книжка, но колата не е в плановете ми в момента. Обикновено ходя на работа с електрически велосипед. Току-що смених батериите на велосипеда, така че ще бъде жалко да не го карам. "Ъм... г-н Йорк, ще си делим ли сметките?" Въпреки че сестра й и зет й се бяха оженили по любов, зет й предложи да си поделят разходите, сякаш сестра й се възползва от него. Необходими са много време и усилия, за да се грижиш за дете, да пазаруваш хранителни стоки, да готвиш и да управляваш домакинските задължения. Мъж, който никога не е преминавал през това, би си помислил, че жена му живее лесно вкъщи, просто като се грижи за дете, готви и чисти. Тъй като тя и Закари никога не се бяха срещали преди подписването на документите, Серенити би се чувствала по-спокойна, ако разделят всичко наполовина. Без да се замисли, Закари отговори мрачно: "Имам средства да издържам жена си и малкото ни семейство. Няма нужда да делим разходите." Серенити се усмихна. "Добре тогава." Тя не беше от хората, които се възползват без да допринасят. Каквото и да е необходимо в къщата, Серенити планираше да плати от джоба си. Все пак Серенити спестяваше от наем. Всичко беше въпрос на даване и получаване, както и на взаимно разбиране, за да живеят заедно в хармония. Закари вдигна лявата си ръка, за да погледне часа, преди да каже на Серенити: "Трябва да се върна на работа. Можеш да вземеш колата ми до вкъщи или да си хванеш такси. Ще ти възстановя парите за пътуването. Ще закарам баба до брата си." "Това ми напомня. Нека си разменим номера, за да се свързваме." Серенити извади телефона си и запази контакта му. "Ще си хвана такси. Трябва да те оставя да работиш." "Добре. Обади ми се, ако имаш нужда от мен." Преди да си тръгне, Закари й даде двеста долара за таксито, но Серенити отказа. Веднага обаче грабна парите, когато той се намръщи. Закари тръгна напред, вместо да излезе от кметството заедно със Серенити като младоженци. Той се отправи право към колата си. "Къде е внучката ми по мъжка линия?" Виждайки, че само внукът й е излязъл, баба Мей попита скептично: "Влязохте заедно. Защо не излязохте заедно? Промени ли си мнението или Серенити промени своето?" Закари закопча колана си, преди да извади свидетелството за брак. Обръщайки се, той даде свидетелството на баба си. "Имаме документите. Трябва да бързам обратно за среща в офиса. Дадох й двеста долара да си хване такси. "Бабо, ще те закарам до кръстопътя отпред. Бодигардът ще те закара у дома." "Не трябва да изоставяш Серенити, колкото и да си зает. Почакай. Не карай, докато Серенити не излезе. Можеш да се върнеш на работа, след като я закараш обратно." Баба Мей искаше да слезе, но вратата беше заключена. "Бабо, ожених се за нея, както пожела, но не можеш да диктуваш всичко останало, което правя. Аз съм този, който живее с нея, така че аз решавам. Ще наблюдавам в свободното си време и ще преценя характера й. Няма да направя брака официален, ако тя не издържи теста." Баба Мей промърмори: "...Разводът не е опция в нашето семейство!" "Е, това зависи от това дали си избрала съпруга, с която си струва да прекарам остатъка от дните си." Закари отбеляза, докато запалваше колата. "Негодник! Никой съпруг не би се държал така. Как можа да се махнеш и да изоставиш булката си веднага след като се оженихте?" Баба Мей знаеше, че тъй като най-големият й внук е направил най-големия компромис, като се е оженил за Серенити, той отказва да отстъпи по други въпроси. Не беше като да може да направи каквото и да било по въпроса. Внукът й можеше да превърне Серенити в трева вдовица, ако баба Мей го притиснеше твърде много. Серенити щеше да бъде жертвата във всичко това. Закари остави баба си да го разкъса. Той щеше да направи Серенити щастлива, ако тя заслужаваше това. Ако тя лъжеше баба и се преструваше, Закари щеше да се разведе с нея шест месеца по-късно. Серенити все още можеше да си намери друг мъж, тъй като той запази брака в тайна и нямаше планове за сексуален контакт. След като кара десет минути, той спря на кръстовище. Там бяха паркирани няколко луксозни седана. Един от тях беше Rolls Royce. Закари спря до пътя и слезе от колата, преди да хвърли ключовете на чакащ бодигард. Той инструктира: "Закарай старата г-жа вкъщи." "Няма да се връщам. Искам да остана с теб и да прекарам време с новата си внучка по мъжка линия." Баба Мей вдигна шум. Въпреки това, любимият й внук се качи в Rolls Royce, оставайки глух за протестите й. Тя можеше само да гледа как най-големият й внук отпрашва в луксозния седан. Закари всъщност беше човекът, който движеше корпоративния свят на Уилтспуун. Той беше наследник на най-богатото семейство в Уилтспуун с нетна стойност от сто милиарда! "Безмилостен копелдак!" Баба Мей изруга внука си и промърмори под носа си горчиво: "Ще чакам кармата да те удари, когато се влюбиш в Серенити." Никакъв гняв не можеше да върне внука й тук. Докато баба Мей вдигна телефона, за да се обади на Серенити, последната седеше в такси на път за вкъщи. "Серенити, Зак е затрупан с работа. Не го приемай присърце." Усещайки свидетелството за брак, което беше натъпкано в джоба й, Серенити отговори: "Разбирам, бабо Мей. Изобщо не ми пука. Не се чувствайте зле. Той плаща за пътуването ми. Вече съм на път за вкъщи." "Вече си омъжена за Зак. Аз все още ли съм баба Мей за теб?" Серенити се замисли за момент, преди да я нарече баба. Старата дама с радост прие новото звание. "Вече сме семейство, Серенити. Кажи ми, ако Зак някога те закача. Аз ще те подкрепя." Отне вечност на внука й да си намери съпруга. Нямаше начин баба Мей да му позволи да тъпче Серенити.