Беше тиха нощ.
На следващата сутрин Серенити стана и полях цветята на балкона. Нищо не можеше да се сравни с гледката към майката природа.
Серенити трябваше да признае, че прекарването на малко време в мини градината винаги я е разведрявало. Поне изчистваше ума и душата ѝ от остатъчната досада, която изпитваше към Закари. Мини градината беше възможна само благодарение на Закари.
След като преодоля
