Захари се грижеше за външния си вид, затова внимаваше с диетата си. Серинѝти се усмихна. "Вие сте доста във форма, господин Йорк." "Та... предполагам, че ще се върна в леглото?" "Разбира се," отговори Захари. "Лека нощ." Серинѝти му пожела лека нощ, преди да се обърне на пети и да си тръгне. "Почакай, Сер... Серинѝти." Захари я повика. Спряла, Серинѝти обърна глава и попита: "Да?" Захари я погледна и каза: "Моля те, не се разхождай по пижама следващия път." Тя не носеше сутиен под пижамата си. За съжаление, орловите му очи забелязаха това. Все пак те бяха съпруг и съпруга, но какво щеше да стане, ако някой друг я видеше по пижама? Последното нещо, което искаше, беше други мъже да виждат тялото на жена му. Зачервена, Серинѝти се втурна обратно в стаята си и затръшна вратата. Захари остана безмълвен. Тя се засрами, преди той да успее да се почувства неудобно заради нея. Захари седна за момент, преди да се отправи към главната спалня. Той купи обзаведената къща в последния момент. Беше готова за нанасяне. Въпреки това, неговата спалня не беше подредена поради бързината. Той беше доста впечатлен, че Серинѝти знаеше как да разбере намека, вместо нагло да поиска да спи в същата стая. Слава Богу, не се искаше от него изпълнение на брачни задължения. Ранните часове на сутринта минаха без събития за семейната двойка. На следващия ден Серинѝти се събуди в шест часа сутринта, както обикновено. Преди това тя приготвяше закуска и подреждаше мястото, след като станеше. Ако времето позволяваше, тя помагаше на сестра си да простира прането. Серинѝти беше поела ролята на детегледачка през годините, в които остана при Либърти, главно защото се опитваше да облекчи тежестта на сестра си. Въпреки това, зет й приемаше това за даденост и й заповядваше като на детегледачка. Тя се събуди днес и се загледа в непознатата спалня, в която прекара нощта. Докато спомените се връщаха в съзнанието й, Серинѝти си помисли: "Сигурно съм полузаспала, за да си мисля, че съм все още при Либърти. Това е моят дом. Не трябва да ставам сега." Серинѝти легна обратно, за да се върне в страната на мечтите. Беше жалко, че не можеше да настрои биологичния си часовник. Серинѝти не можеше да спи, дори и да се опиташе. Можеше и да стане, тъй като коремчето й къркореше. След като се преоблече и изми, Серинѝти излезе от стаята си и хвърли поглед към вратата на спалнята на Захари. По вида на затворената врата, той сигурно още спеше. Е, беше трудно да се стане в този час, тъй като той се прибра късно снощи. Серинѝти се скита в кухнята и се загледа в празната стая. След кратка тишина тя се обърна и си проправи път навън. Тя беше направила поръчка за кухненски прибори вчера, но нещата не бяха пристигнали. Ако беше знаела, Серинѝти щеше да ги купи в магазин, а не онлайн. Докато се местеше вчера, Серинѝти си спомни, че е видяла място за закуска в квартала. Серинѝти реши да си вземе закуска за вкъщи. Тя се чудеше какво би искал Захари да яде. Не че можеше да го събуди и да го попита, затова купи разнообразие. Серинѝти си взе омлет за закуска, бекон, колбаси, палачинки и тост - любимите на обикновените хора в Уилтспун. Захари ставаше рано, въпреки че беше останал до късно предната вечер. Веднага щом Серинѝти излезе да си вземе закуска, той се събуди. Непривикнал да има съпруга, той отново забрави за съществуването на Серинѝти и излезе гол до кръста, за да си вземе чаша вода. В този момент Серинѝти отвори вратата, за да влезе в къщата, и погледите им се срещнаха. Следващото нещо, което тя разбра, беше, че Захари скръсти ръце на гърдите си и се втурна обратно в стаята си, както Серинѝти беше направила снощи. Онемяла в началото, Серинѝти скоро избухна в смях. Тя си помисли: "Няма нищо интересно в горната част на тялото на мъжа. Това са просто коремни мускули. Не мога да повярвам, че си сложи ръцете на гърдите. Хаха. Това беше толкова смешно!" Малко по-късно Захари се появи отново напълно облечен в костюм. Той не изглеждаше много доволен, но кой беше той, че да се кара на Серинѝти? Той беше виновен, че беше забравил, че в жилището му има непозната жена. Непознатата жена беше и негова съпруга на хартия. Обикновено Захари оставаше във вилата си и се събуждаше на празен втори етаж. Докато оставаше на горния етаж, слугите нямаше да влизат в неговото пространство. Понякога той сваляше ризата, когато се чувстваше нахален. Такъв беше случаят днес и коварното момиче видя голия му гръден кош. "Господин Йорк, взех закуска. Елате да ядете." Въпреки че се смееше от сърце, Серинѝти не забрави дневния ред. Тя постави разнообразната закуска на масата за хранене и повика човека, който се чувстваше поруган. Захари помълча малко, преди да се отправи към масата. Той погледна закуската и безчувствено попита: "Не знаеш ли как да готвиш?" "Зная. Добра готвачка съм." "Закуската от магазина, особено от уличните сергии, не е много хигиенична. Трябва да намалиш това. Трябва да си приготвяш собствена храна, тъй като можеш да готвиш. Санитарно е и безопасно." Като глава на домакинството Йорк, Захари никога не беше ял любимите закуски на жителите на Уилтспун. Серинѝти отговори с въпрос: "Виждал ли си кухнята си? По-чиста е от лицето ти. Няма нищо в нея. Дори и да съм готвач в петзвезден хотел, не мога да приготвя пиршество без инструменти и съставки." Захари остана безмълвен. "Ще ядеш ли?" попита Серинѝти. Захари умираше от глад, но се опита да запази спокойствие. Той седна на масата и тихо каза: "Би било загуба да не ядеш, тъй като вече си я купила. Предполагам, че да ядеш веднъж или два пъти няма да навреди." Начин да се спаси от неудобството. Серинѝти раздели половината от всяко ястие на него. Сядайки, тя изяде своята част и отбеляза: "Разгледах, когато се преместих вчера. Поръчах доста кухненски прибори онлайн. Ще взема хранителни продукти и ще готвя, когато нещата пристигнат, така че да не се налага да ядеш улична храна." Той заемаше висока позиция в голяма корпорация. Тя предположи, че белите якички са придирчиви към храната си. Серинѝти имаше навика да готви у дома и поръчваше храна само когато беше в магазина. Тя беше готова да се съобрази с неговата придирчивост към храната. "Нашият дом има нужда от много неща. Мога ли да украся мястото по мой вкус?" Захари вдигна глава, за да погледне жена си, седяща срещу него, преди да се задълбочи в закуската си. Обикновената закуска имаше добър вкус. "Ние сме съпруг и съпруга със свидетелство за брак. Това е твоят дом. Можеш да го украсиш както искаш, при условие че не пипаш стаята ми." Тя беше свободна да обърне останалите стаи с главата надолу. "Добре." След като получи разрешението му, Серинѝти реши да действа по план. С цветя и люлка на балкона, тя можеше да чете книга и да се възхищава на цветето, докато седи в люлката си през свободното си време. "Това ми напомня. Баба ми каза вчера да се върна с теб през уикенда за вечеря и да се запозная със семейството." Захари тихо отговори: "Ще те уведомя. Трябва да проверя графика си. Ако не мога да отделя време, ще помоля баба да доведе родителите ми. Можете да се срещнете и да хапнете." Серинѝти нямаше възражения.