Патрик се обърна и огледа Виолет с поглед, сякаш я сканираше с радар. – Дайте ми информация за нея. Асистентът погледна Виолет и веднага разбра името ѝ. В края на краищата познаваше повечето дизайнери, които имаха известна слава в бижутерската индустрия. Асистентът бързо направи телефонно обаждане, за да проучи и за нула време информацията за Виолет беше изпратена. Той я предаде директно на Патрик. Виждайки името ѝ, очите на Патрик проблеснаха и той замислено произнесе името ѝ: – Виолет... Уеб... Той подчерта „Уеб“ в името ѝ и Виолет бързо кимна. – Да, това съм аз! Патрик я игнорира и се загледа в снимката на информацията, потънал в мисли. Виолет, дизайнер на бижута за Oceanen Jewelry, беше приятелката на главния изпълнителен директор на Oceanen Jewelry, Ръсел Фрейли. На осемнадесет години тя проектира бижу, което се продаваше добре в страната и чужбина. За съжаление, изглежда, че не е създала забележителни произведения през последните две години. Дали това е... преждевременният край на един гений? Но сред хората, свързани с Виолет, нейната доведена сестра Вероника е спечелила много награди през последните две години и току-що е спечелила първенството в градското състезание по бижута вчера. Освен това нейният стил на дизайн беше забележително подобен на този на Виолет! Патрик веднага имаше план в главата си. Виждал е всякакви мръсни трикове в тази индустрия. Той погледна Виолет и леко раздели тънките си устни, изричайки една дума. – Разбира се. Виолет най-накрая въздъхна с облекчение. Тя се омъжваше за Патрик не за какво друго, а за да накара Ръсел да съжалява за това, което ѝ беше направил. Искаше Ръсел да разбере, че от днес нататък тя, Виолет, вече няма да се интересува от някой като него! Защото беше Патрик, те успяха да използват специален канал и да преминат през процеса с лекота, с изключение на закачливото забележка от служителя на общината, когато подписваха документите, коментирайки колко добре си подхождат. – Сигурен съм на сто процента, че ще бъдете много щастливи! – каза служителят. Виолет се изчерви и се почувства малко срамежлива в момента, но Патрик просто каза студено: – Надявам се. Половин час по-късно Виолет излезе от общината като съпруга на Патрик. През стъклените врати на общината тя видя Вероника и Ръсел все още да чакат на опашката. Патрик я погледна и каза без израз: – Влизай в колата. Да отидем да хапнем нещо. Виолет присви устни и кимна. – Добре. Веднага щом влязоха в колата, Виолет видя Ръсел да държи ръката на Вероника, лицето му беше мрачно и той държеше телефона си, докато излизаше от общината. Вероника държеше свидетелството за брак в ръката си. В този момент телефонът ѝ звънна. Патрик я погледна и след това премести погледа си към прозореца. Виолет отвори камерата на телефона си и направи снимка на Вероника и Ръсел, преди да отговори на повикването и да продължи да записва разговора им. – Здравей! – Здравей, Виолет, къде си? – Гласът на Ръсел звучеше доста настоятелно. – В хотела съм. Какво има? – спокойно отговори Виолет. – Ами, Виолет, току-що видях медиен репортаж, че съм в общината. И дори са публикували снимка. Жената на снимката не си ти. Спекулират, че съм те предал и съм дошъл в общината с някой друг. Това е шега! Няма да повярваш, нали? Очите на Виолет проблеснаха. Тя спря за момент и попита: – И така, коя е тази жена? И защо беше в общината? – Аз... Ъм, тя е просто моя приятелка. Тя ме помоли да придружа нея и приятеля ѝ, за да се регистрират. Просто се опитвах да помогна, но не очаквах да се получи така! – Познавам ли тази твоя приятелка? – Тонът на Виолет беше безразличен, сякаш лишен от всякакви емоции. – Тя... Ъм, не си се срещала с нея. Ходих в същия университет като нейния приятел, но не съм близък с нея! – Ръсел все още обясняваше тромаво. – Добре, разбирам. Затварям. – Чакай, Виолет! Тъй като ми вярваш, нека проведем пресконференция този следобед, за да изясним всичко. Сегашната ситуация оказва огромно влияние върху Oceanen Jewelry. Нямаш представа как тези идиоти онлайн ме нападат. Трябва да застанеш до мен! Иначе ще имам големи проблеми! Саркастична усмивка се появи на ъгъла на устните на Виолет. Да, определено трябва да застане до приятеля си, който я е предал! Тя се постара да говори със спокоен тон на гласа. – Добре, ще се видим този следобед. След като затвори телефона, Виолет остана мълчалива, с наведена глава. Патрик я погледна отстрани. – Бивш приятел? Виолет кимна. Тонът на Патрик беше като че ли говореше на подчинен. – Не искам да имаш твърде много общо с него, след като се оженим. Виолет вдигна поглед и спокойно погледна Патрик. – Не се притеснявай. Няма, но и ти трябва да ми обещаеш, че бракът ни е таен. Привличаш твърде много внимание и не искам да бъда в светлината на прожекторите. – Това зависи от теб – отговори Патрик, сякаш беше нещо несвързано с него. Виолет отмести поглед и продължи да гледа надолу, потънала в мисли. Тя си помисли, че с хладната личност на Патрик той няма да каже нищо друго. Но неочаквано той внезапно проговори. – Тези дизайни, използвани в състезанието на Вероника, всичките бяха твои, нали? Виолет го погледна шокирано. – Откъде знаеш? Тайната на този въпрос беше известна само на нея и на тези двама негодници. Не беше казвала на никой друг! Тонът на Патрик беше безразличен, когато отговори: – Всеки с мозък може да го разбере. Виолет не се беше възстановила от шока си. – Наистина? Мислех... Мислех, че никой няма да разбере! Патрик не отговори на забележката ѝ. Вместо това той попита: – Имаш ли нужда от помощ? Виолет бързо поклати глава. – Не, ще се справя сама. Но трябва да ми дадеш малко време. След като си отмъстя, ще прекъсна напълно връзките с Ръсел Фрейли. Но ми вярвай, никога няма да те предам. Патрик я погледна, погледът му беше леко изненадан. Не беше очаквал тази жена да бъде толкова волева. Той спря за момент и попита, опитвайки се да получи отговора: – Тъй като не искаш помощта ми за отмъщението си, каква е целта ти да се омъжиш за мен? – Да се измъкна – каза откровено Виолет, дори не поглеждайки Патрик. Той кимна, чувствайки се донякъде впечатлен от тази жена. – Не ме интересува как ще го направиш, но ако избереш да се омъжиш за мен, трябва да изпълняваш задълженията си на съпруга. Не търся просто съпруга само на име... Въпреки че думите му бяха закачливи, тонът на Патрик звучеше небрежно, сякаш коментираше времето днес.