Отвън, Патрик отговори на телефона с ледено лице. "Какво има?" "Патрик, не се жени за друга! Моля те, изчакай ме, добре ли?" В гласа на Глория от самото начало се долавяха следи от плач. "Твърде късно е!" Гласът на Патрик беше леден и лишен от съчувствие. Глория сякаш беше провокирана и изкрещя гневно, докато плачеше, гласът ѝ трепереше: "Патрик, ще съжаляваш! Никога повече няма да се върна при теб през целия си живот!" С ледено изражение, държанието на Патрик стана изключително зловещо, докато прекъсваше разговора. "Ще съжалявам, а?" подсмихна се той в себе си. "Никога за нищо не съм съжалявал в целия си живот!" Той се обърна, бързо отвори вратата и се запъти към Вайълет, която беше потънала в мисли. Попита я с дълбок глас: "Готова ли си?" Вайълет знаеше точно за какво говори. Това, което трябваше да се случи, щеше да се случи рано или късно. Тя кимна. "Да." Патрик веднага я вдигна и се отправи към стаята с огромно легло, покрито с розови листенца. Постави Вайълет на леглото, карайки розовите листенца да затрептят във въздуха. Вайълет беше изключително нервна. Страхуваше се, че Патрик ще я гледа отвисоко, затова затвори очи и смело се вкопчи в него, отказвайки да го пусне. Първоначално Патрик не беше възнамерявал да стига толкова далеч с Вайълет. Предишните му думи бяха просто тест за тази жена. Думите на Глория обаче само бяха засилили решението му. След тази нощ той нямаше да си даде никаква причина да се върне назад! Той наведе глава и целуна ушната мида на Вайълет, карайки я да се вкопчи още по-силно в него. Когато най-накрая се изправиха лице в лице, той внезапно почувства нещо необичайно в тялото ѝ. Внезапно Вайълет, която се беше сгушила в гърдите му, се напрегна и издаде болезнен стон. Патрик замръзна, очите му проблеснаха с нотка любопитство, погледът му дълбок и непроницаем. Попита: "Никога не си била с друг преди?" Изчервявайки се, Вайълет наклони глава и запази мълчание. След това промърмори, гласът ѝ едва се чуваше: "Не." Тя винаги е настоявала първо да се оженят, за да бъде законно, и след това да консумират сватбената нощ. Тя нямаше представа, че в съзнанието на Патрик, да имаш приятел означава, че няма такова нещо като "първи път"! Патрик повдигна вежда, напълно забравяйки за телефонното обаждане на Глория. Гласът му носеше нотка на задоволство, когато каза: "Тогава защо не ми каза по-рано?" Лицето на Вайълет стана още по-червено. Тя промърмори: "Как бих могла да поема инициативата да ти кажа нещо подобно?" Патрик беше изненадан за момент, а след това устните му се извиха студено. Това, което каза Вайълет, беше вярно. В подобна ситуация нямаше как да се обясни на другите. Както и да е, в тази ситуация, стига да не беше глупак, щеше да го знае! Той се изправи и седна изправен, чувствайки се доста доволен. "Може би трябва първо да се изкъпеш." Вайълет беше малко изненадана, лицето ѝ се изчерви, а сърцето ѝ все още биеше като лудо. "Ние... няма ли да продължим?" Патрик се обърна и я погледна спокойно. "Това е красив момент, така че искам да ти дам време да се подготвиш както трябва. Не трябва да бързаме." В този момент той почувства нотка на съжаление към нея. Сърцето на Вайълет леко трепна, чувствайки се странно трогната. На следващата сутрин, когато Вайълет се събуди, Патрик вече беше станал. Тя си изми лицето и излезе, само за да види Патрик да седи в хола и да гледа финансови новини. Докато тя излизаше, той я погледна и каза: "Ела да закусим. След това ще те закарам до офиса." Вайълет кимна и закуси с него. Тя забеляза, че Патрик не каза нито дума, докато ядеше. След закуска Патрик остави Вайълет в офиса ѝ и си тръгна. Веднага щом Вайълет пристигна в дизайнерския отдел, тя работеше извънредно, за да скицира дизайнерските проекти за плана си за отмъщение. На обяд тя хапна само няколко хапки, преди да се съсредоточи изцяло върху дизайнерските проекти. В три и половина следобед тя най-накрая завърши новия дизайнерски проект. Тя бързо направи резервно копие на компютъра си. След това заключи оригиналния проект и остави резервното копие на бюрото, преди да излезе. Когато Вайълет се върна, видя Вероника да гледа резервния ѝ дизайнерски проект с вълнение в очите. Вайълет се изсмя вътрешно. Тя знаеше, че със злобния характер на Вероника, Вероника ще се опита да представи дизайна като свой, стига дизайнерският проект на Вайълет да е по-добър от нейния. Вероника се усмихна и погледна Вайълет, казвайки: "Вайълет, това ли е новият ти дизайнерски проект?" Вайълет отговори безразлично с бледо "да". "Невероятно е, наистина! Дизайнът ти е невероятно добър. Продуктът определено ще бъде още по-добър!" Вероника имаше щастлива усмивка на лицето си, сякаш тя самата беше нарисувала дизайна. Вайълет запази студено отношение. "Имаш ли друга работа?" Вероника веднага поклати глава с усмивка. "Не!" Веднага щом Вероника си тръгна, Вайълет получи обаждане от Ръсел. "Вайълет, ела в офиса ми сега."