— Вериан Монт! Какво правиш тук? Внезапно, студеният глас на жена на средна възраст отекна в стаята. Тя се обърна и видя мащехата си, Куина Шийн, да влиза отвън. Измамната двойка от горния етаж погледна надолу, чувайки суматохата. Следа от паника проблесна в очите на Дженсън. — Вериан, ти, защо се върна? Вериан Монт се присмя и се втренчи в Дженсън. — Това е моята къща, защо да не мога да се върна? Уанел Шийн, която все още беше в обятията на Дженсън, повдигна ъгълчето на червените си устни и се изсмя: — Твоята къща ли? Тази вила вече не принадлежи на семейство Монт. Вериан Монт се намръщи: — Какво искаш да кажеш? Облечена в минижуп и високи токчета, Уанел Шийн слезе по стълбите. — Баща ти, Грейсън Монт, се самоуби, скачайки от сграда преди 10 месеца. Той остави след себе си огромна купчина дългове. Тази вила щеше да бъде ипотекирана, ако не беше майка ми! Така че тази къща вече не принадлежи на семейство Монт. Сега е собственост на семейство Шийн! „Скочил от сграда… самоубил се? Как е възможно това!“ Вериан Монт сграбчи яката на Уанел Шийн. Бледост обля лицето ѝ, докато тя изкрещя гневно: — Това са глупости! Как е възможно баща ми да се е самоубил, скачайки от сграда! Обясни се! — Говори прилично и махни ръцете си от мен! Вериан Монт, пусни ме! Бум! Дженсън блъсна Вериан силно на земята. Пронизваща болка прониза тялото ѝ! Тя се втренчи в Дженсън и Уанел Шийн с кръвясали очи. — Върнете ми баща ми! Да не би и двамата да сте се съюзили, за да убиете баща ми?! — Стига! Още ли имаш наглостта да питаш за баща си? Къде беше ти, когато баща ти беше в беда! Изчезна безследно за 10 месеца и чак сега се сещаш за баща си? Ха! Твоят нетраен баща беше принуден от кредиторите да се самоубие преди много време! — Невъзможно е! Аз преведох 10 милиона по сметката му! Невъзможно е да се е самоубил от отчаяние! — 10 милиона? Ха, спри да мечтаеш! Откъде ще вземеш 10 милиона? Главата на Вериан Монт пулсираше. Ужасяващо предположение проблесна в съзнанието ѝ, докато тя се взираше в злите очи на Уанел Шийн. Куина Шийн, втората съпруга на баща ѝ, която също беше нейна мащеха, запази за себе си 10-те милиона, които спечели, жертвайки своето достойнство и невинност. 10-те милиона бяха парите, за да спаси баща си! Вериан Монт трепереше. Тя каза с треперещ глас: — Ти запази 10-те милиона, нали? Вие сте тези, които убиха баща ми, нали?! Върнете ми баща ми! Всички трябва да ми върнете баща ми…! Тя се изправи. Бързо сграбчи нож за плодове от масата и размаха ножа към Куина Шийн и Уанел Шийн! — Аааа! Тя е луда! Дженсън! Спри тази лунатичка! Дженсън сграбчи китката ѝ. Ножът разряза ръката ѝ и падна на земята, а Дженсън го изрита. Чувствайки се отбранително, Куина Шийн се втренчи в нея и изкрещя яростно: — Уанел! Вземи урната на баща ѝ и ѝ я върни! С отворена уста Вериан Монт се взираше празно в урната. „Урната на баща… Наистина ли е вътре?“ Куина Шийн грабна урната и я хвърли към Вериан Монт. — Гробищата в днешно време са толкова скъпи! Оставянето на урната вкъщи ще ни донесе лош късмет! Вземи я! Не казвай на никого, че ни познаваш, когато ни видиш в бъдеще! Вериан Монт прегърна урната здраво, докато сълзи капеха по бузите ѝ. — Татко… защо се самоуби… Не успях да видя лицето ти за последен път. Как можа да ме оставиш… каза, че ще ме чакаш да се върна… обеща ми… — Изчезвай оттук с урната на баща си! Дженсън! Изхвърли я! Дженсън я повлече за наранената ѝ ръка и я избута от вратата. Той „любезно“ хвърли банкнота от сто долара по нея. — Вериан Монт, скоро ще вали силно. Вземи си такси и си тръгвай сега! Никога не се връщай тук! Тя стисна здраво банкнотата от сто долара. — Опитваш ли се да изпратиш просяк? След секунди банкнотата беше разкъсана на парчета от тънките ѝ пръсти. Тя хвърли парите в лицето му. — Дженсън, кълна се на всяка цена, че ти и Шийн ще платите обратно повече от хиляда пъти за това, което ми направихте в бъдеще! Нетърпение премина през веждите на Дженсън и той затръшна вратата силно! Порив на вятър обля бледото ѝ лице, когато вратата беше затръшната. Беше пронизващо студено. Прегръщайки урната на баща си, Вериан Монт повлече изтощеното си тяло и тръгна в силния дъжд. Нейният силует изглеждаше дълъг и самотен под тъмнината. — Татко, аз те връщам у дома. След като вървя известно време, слабите колене на Вериан Монт се поддадоха. Тя се свлече и коленичи в ледения дъжд. Тя внимателно прегърна урната и я покри с тънките си ръце. Бледото ѝ и дребно лице гледаше надолу, а ъгълчето на устата ѝ потрепна. — Татко, Вериан не може повече. Изгубихме къщата си… но един ден ще те върна в нашата къща…! Внезапно под дъждовната нощ се появи ослепителна светлина. Сдържан луксозен, лимитиран, черен Maybach спря рязко. Шофьорът погледна през прозореца и видя слабата фигура, която беше припаднала. Нервно каза: — Господин Фъд, в беда сме. Току-що ударихме жена. Беше трудно да се видят емоциите на мъжа, тъй като студеното му лице беше скрито в тъмното. Той проговори с безчувствен глас: — Отнесете я вътре и я заведете в болницата.