Жилеан По пътя към дома разказвам на мама за живота си, след като тя „умря“, а тя от време на време ми се усмихва леко. „Мамо, разбирам защо дядо никога не каза нищо. Щях да тръгна след баща ми и нямаше да оцелея.“ Казвам аз, преди да ѝ разкажа за Яра и какво видях през малкото години, които живях там. Мама тихо хлипа, обвинява се, че не е спряла баща ми, а дядо внезапно спира колата, когато мама