Едва не избухнах в смях, когато Деймиън ме видя да влизам на арената. Преди 5 години ме отхвърли заради дъщеря на Алфа, защото смяташе, че съм нископоставена Омега. Но той не знае, че аз съм Алфата на най-голямата глутница. Сега се срещаме отново на Състезанието на Алфите. Ще си отмъстя сладко за него. Ще го поставя на колене пред всички. Първо трябва да го накарам да повярва, че губя търпение с този мач и се хвърлям към него, преди да е осъзнал какво ще направя. Той се олюлява, когато юмрукът ми се сблъсква с лицето му и виждам шокиран поглед на лицето му: "Какво! Не си ли мислил, че една кукла Барби може да те удари в лицето?", изкрещявам му. Той ме гледа слисан, докато се връщам в позиция: "Не ме ли нарече кукла Барби, когато ме отхвърли заради нея?", изкрещявам, сочейки избраната му партньорка. *** Никой не обича да бъде отхвърлен, особено не по най-унизителния начин. Вместо да я сломи, това я прави по-решена да докаже на света, че може да оцелее. Тя ще докаже на бившия си партньор, че е направил огромна грешка, като я е отхвърлил. Тя ще го унижи по най-лошия начин, ще го постави на колене пред всички. Когато срещне втория си партньор, ще избяга ли? Богинята има странно чувство за хумор, според Амара. Тезей е Алфа на втората по големина глутница, Глутницата на Тъмната планина. На двадесетгодишна възраст той намери своята предопределена партньорка, но я загуби в рамките на месец. Сега той чака втория си партньор, но с течение на годините започва да губи надежда. В деня, когато най-накрая я намира, той разкрива няколко тайни, една скрита нарочно и една скрита случайно. Ще се научат ли да вярват отново?

Първа Глава

Амара Казвам се Амара Рейвън, аз съм двадесет и една годишен върколак и бъдещата Алфа на глутницата Бели Полумесец. Да, прочетохте правилно, аз съм бъдещата Алфа и нашата глутница е най-голямата и най-силната глутница. Като чуя Омегите да говорят за родителите ми, спирам на място. Родителите ми управляват глутницата ни от почти четиридесет години и не искат да празнуват. „Аластор, къде си?“ – питам малкия си брат чрез менталната ни връзка и докато се втурвам нагоре по стълбите, свързвам най-добрите си приятели. „Знаеш ли, че мама и татко управляват от почти четиридесет години?“ – питам го, докато отварям вратата на стаята на Аластор. Очите му се отварят рязко, докато мърмори „Майната му“, преди да се изправи. Свързвам един от Омегите да ни достави закуска в офиса и веднага щом всички седнахме, Аластор и аз им казваме каква е причината за срещата ни. Знаем, че се нуждаем от много помощ за организирането ѝ и казвам на всеки от тях какво очаквам да направят. Успяваме да накараме всеки член на глутницата да помогне по един или друг начин, от декорации до цветова схема, и успяваме да го направим, без родителите ни да разберат. Дори успявам да помоля Луна Джес от глутницата „Сребърна луна“ за помощта ѝ, тя ще се погрижи да покани някои от нашите съюзници. След три седмици трябва да организираме всичко и в деня на партито, Аластор и аз ще заведем родителите си на вечеря. Дори ще нося рокля, за да се порадвам на мама. Всички знаят, че не обичам да нося рокли и ако мога да ги избягвам до края на живота си, ще го направя. Това е изумруденозелена рокля с дължина до пода, едно рамо и разделяне, започващо от средата на бедрото отляво. Три нишки от лъскави камъни минават от дясното ми рамо надолу по гърба до малко над задните ми части, а завършвам с черни кадифени боти до глезена на висок ток. Петъкът на партито идва както винаги и след обяд с мама се качваме горе, за да се гримираме и прическим, след което се обличаме и обличаме роклите си. Мама изглежда великолепно в кралскосинята си рокля до пода. Синьо и златно е цветовата схема, точно както беше на церемонията им по случай Алфа и Луна, и когато виждам татко, съм смаяна. Той е облечен в черен костюм от три части с кралскосиня риза с копчета, както и Аластор. „Поръчах малка изненада, приготвена за теб“, казва Аластор, докато вади две черни маски. „Би ли имала нещо против да ги сложиш?“, пита той и мама и татко ги хващат без колебание. И двамата хващаме едната за ръка и ги веждаме през складовата къща към задната врата. Мелия и Рея ни чакат на задната веранда и заемат позиция зад мама и татко, като едновременно с това махат маските. Мама и татко изглеждат смаяни от сцената пред тях и виждам как в очите на мама се стичат сълзи, изглежда сме се справили отлично. Еос дава знак на диджея да пусне музиката и скоро мама и татко се смесват с гостите си, смеейки се и усмихвайки се, те се разхождат наоколо. Аластор и аз наблюдаваме от разстояние с усмивки на лицата си. След час се качвам на малка сцена и всички притихват. „Благодаря ви много, че дойдохте. Мама и татко стояха тук преди четиридесет години, за да се закълнат на всеки от вас, че ще бъдат вашите Алфа и Луна до деня, в който ще се оттеглят.“ Започвам речта, която бях подготвила за тази вечер. Всички си прекарват страхотно и аз разговарям с всеки Алфа и Луна, които присъстват. Танцувам с Гама и Бета и дори с някои от нашите Воини, наистина се забавлявам, въпреки че нося рокля. Малко след полунощ решавам да се преоблека в нещо малко по-в зоната ми на комфорт и докато влизам през задната врата, ме удря опияняващ аромат, аромат, който усещах няколко пъти през вечерта. Не успях да открия аромата сред всички тези Вълци наоколо, защото той идваше и бързо изчезваше всеки път. Този път подуших въздуха и знаех, че независимо къде принадлежи миризмата, тя е вътре в Глутницата. Бавно вървях по-навътре в коридора. С всяка стъпка, която правя, миризмата ставаше по-силна и Минерва, моята вълчица, подскачаше нагоре-надолу в главата ми, карайки ме да ѝ се кикотя. Стигнах до подножието на стълбите, когато осъзнах, че миризмата идва отгоре и получих предчувствие. Минерва вече крачеше насам-натам в главата ми и подобно на мен не ѝ харесваше накъде ни води това. Когато стигнах до първия етаж, Минерва прошепна „Приятелче“ и аз тръгнах към стаите за гости на този етаж, но знаех, че нямаме кой да пренощува тук. Изведнъж шум ме спря на място и с Минерва сме нащрек, защото това, че съм дъщеря на Алфа, ме кара да реагирам по-бързо от повечето. Обърнах се, за да видя дали има някой зад мен, и когато се уверих, че съм сама в коридора, се обърнах обратно. След като направих още две крачки, отново съм нащрек, но този път знам, че звукът идва някъде пред мен и колебливо правя още една крачка. Бавно, но сигурно се приближавам към миризмата и на лицето ми се появява усмивка. Вярвам, че Минерва е права. Минерва става все по-възбудена, колкото повече се приближаваме до миризмата, но не може да ми обясни защо и решавам да я игнорирам засега. Следването на миризмата ме отведе до последната стая отдясно и докато слагам ръка на дръжката на вратата, чувам някой да стене. Без да знам какво може да има зад вратата, тихо завъртам дръжката и започвам да я отварям бавно и тихо. Очите ми се разширяват от сцената пред мен, а Минерва реве в главата ми. Мъж стои в подножието на леглото, а пред него е жена на четири крака. Те са толкова погълнати един от друг, че дори не ме забелязват. Мъжкият бавно обръща глава към мен, докато продължава да се забива в женската, на лицето му е изписана усмивка и осъзнавам, че дори женската ме гледа сега. „Аз, Деймиън от глутницата „Тъмна планина“, те отхвърлям като мой партньор. Не ми трябва кукла Барби.“ казва мъжкият и чувам Минерва да хленчи в главата ми. Знам, че е наш партньор, но всъщност не ни иска. „Аз, Амара от глутницата „Бял полумесец“, те отхвърлям като мой партньор.“ отговарям и мъжкият се свлича на пода от болка.

Открийте повече невероятно съдържание