— Не може да е мое дете! — Рубен хвърли резултатите от теста за бременност върху леглото, на което седях, а очите ми се разшириха от шок. — Какво искаш да кажеш? — заекнах аз, гласът ми едва се откъсна от гърлото. Сърцето ми се сви, докато го гледах как се отрича от собствената си плът и кръв. — Върнах се в глутницата след два месеца отсъствие, а сега ми казваш, че си бременна? Има ли изобщо логика в това? — ръмжене на Рубен беше изпълнено с разочарование. Умът ми блокира, докато гледах втренчено в своята сродна душа. Очаквах завръщането му с вълнение, надявайки се да ме прегърне и да сподели радостта от първото ни дете. Бях си представяла, че ще бъде безкрайно щастлив да разбере, че ще става баща. Никога обаче не бях очаквала Рубен да реагира с такава ярост на новината за бременността ми, косвено обвинявайки ме в изневяра и отхвърляйки собственото си дете. — Това е нашето бебе, Рубен — гласът ми трепереше. — Забрави ли, че се появи в стаята ми преди два месеца, когато беше в разгонване? Любихме се цяла нощ без предпазни средства. Опитах се да му напомня за онази нощ, отчаяно търсейки нежните, изпълнени с любов очи на Рубен, но в замяна получих само суровост и нарастващо огорчение. — Значи използваш разгонването ми като оправдание? — изръмжа той. — Аз бях в разгонване, но ти беше с всичкия си, нали? Ако аз не съм използвал презерватив, ти можеше да вземеш хапче на сутринта или да използваш противозачатъчни, за да предотвратиш това. Или най-малкото можеше да ми кажеш за грешката ни онази нощ. — Грешка? — Сърцето ми се пръсна на хиляди парченца от безсърдечния коментар на Рубен. Всеки миг, споделен с него онази нощ, беше скъпоценен за мен, но той ги принизи до обикновена грешка. Прехапах устни и продължих: — Когато се събудих онази сутрин, ти вече беше заминал за съседната глутница, за да се занимаваш с проблемите със скитниците, а нашата глутница беше под блокада. Не можех да напускам територията през тези два месеца. Ако една неомъжена вълчица отидеше при лекаря на глутницата за противозачатъчни, новината щеше да се разпространи сред всички членове за минути. Мислиш ли, че бях във възторг, когато разбрах, че съм бременна? Задавих се от собствените си думи, погълната от тъга. Станах от леглото и направих няколко бавни крачки към Рубен, който не откъсваше очи от мен. — Беше ме страх, Рубен... Бях толкова уплашена. Ако някой попиташе кой е бащата на бебето, какво трябваше да отговоря? Но обичам детето ни повече от всичко друго, защото това бебе е знак на нашата любов. — Усмихнах се слабо, поставяйки ръката на Рубен върху корема си. Не осъзнавах обаче, че действията ми по някакъв начин бяха провокирали Рубен още повече. — Знак на нашата любов? — Той дръпна ръката си с гневно ръмжене, което ме стресна. Погледнах го с пребледняло лице. Никога преди не се беше държал агресивно с мен, но днес... беше различен. — Това дете ще разкрие връзката ни пред глутницата, Уилоу! Те ще разберат, че съм свързан с теб, една Омега! — Той сграбчи ръцете ми и ме дръпна към себе си. — Не бях ли ясен, когато ти казах, че трябва да пазим връзката си в тайна, докато не поема позицията на Алфа от баща ми? Рубен Емералд беше син на Алфата на глутницата „Емералд Брайт“, а аз бях Омега, най-ниско в йерархията. Лунната богиня ме беше свързала с Алфа – тайната ми любов, което само по себе си беше изненада за мен. Рубен и аз бяхме като небето и земята от самото начало. Очите ми се навлажниха леко, но премигнах, за да прогоня сълзите и да овладея емоциите си, докато говорех: — Знам... но просто се случи... — Не ми се оправдавай! — процеди той през зъби, пускайки грубо ръцете ми. — Не мога да повярвам, че използваш това бебе, за да ме манипулираш да се оженя за теб, Уилоу. Рубен сви юмрук, а очите му сега бяха пълни с омраза към мен, каквато никога не бях виждала. — Да те подмамя с бебето за брак? — Не можех да повярвам на ушите си. Той ме обвиняваше, че съм една от онези жени, които биха използвали телата и бременността си, за да получат власт и статус. — Не мога да повярвам, че имаш толкова ниско мнение за мен, Рубен. — Емоциите ми най-накрая избиха. — В името на нашата любов и връзката ни като сродни души, чаках търпеливо цяла година. Свързахме се в деня, в който се разпознахме като партньори, но никога не съм те молила да ме маркираш или да разкриваш връзката ни. Правех всичко така, както ти искаше. Сега, след като Лунната богиня ни е благословила с бебе, не трябва ли да го приемем? Гласът ми отекна в стаята, докато го гледах с пълни със сълзи очи. — Благословия? Ти вече реши, че е благословия, но помисли ли някога за мен? Помисли ли дали аз искам бебе, или не? — Той и неговият вълк проговориха в унисон. Замръзнах на мястото си от изненада. Някак си усещах как се отдалечавам от него. Сякаш Рубен, когото познавах, беше изчезнал, сякаш се беше превърнал в някой друг. Това чувство ме плашеше. — Рубен, не говори така. Разбира се, че ме е грижа за теб — гласът ми беше като шепот, докато пристъпвах към него, но суровият му поглед ме накара да се дръпна назад. — Глупости — изръмжа той, обръщайки се на пети, за да си тръгне. Студеното му излъчване ме тревожеше. Той си тръгваше. Разстоянието между нас сякаш ставаше все по-голямо, до точката, в която вече не можех да видя любовта, която някога грееше в очите му. — Рубен, чакай! Не тръгвай! — Хукнах след него и хванах ръката му здраво. Не можех да понеса да го загубя. Гласът ми трепереше, едва се чуваше. — Нека си поемем дъх и да се справим със ситуацията заедно, става ли? Насилих се да се усмихна, за да скрия болката и страха, които се надигаха в сърцето ми. Рубен никога преди не си беше тръгвал по средата на разговор и това ме плашеше. — Заедно?! — сопна се Рубен, изтръгвайки ръката си от хватката ми. — Възхитен съм, че изобщо знаеш значението на думата „заедно“, след като си решила да забременееш без мое знание — обвини ме той. — Рубен... — Не можах да сдържа сълзите и избухнах в ридания. Как можеше да говори такива неща? Защо не виждаше, че и мен ме боли? Вече не виждах топлина и грижа в очите му. Щастието, което бях пазила в сърцето си и планирах да споделя с него, сякаш се беше изпарило. — Моля те... — Приближих се към него, докато телата ни се докоснаха. — Моля те, не ми причинявай това. Нека поговорим, става ли? — Обхванах лицето му със студените си, треперещи дце. — Няма какво повече да говорим, Уилоу. — Рубен дръпна лицето си от ръцете ми. — Не искам да те виждам. — Лицето му не показваше никаква емоция, докато безмилостно смазваше сърцето ми с жестоките си думи. — Какво? — Прехапах устни, сълзи се стичаха по бузите ми. Той не искаше да ме вижда? Толкова ли ме мразеше? Докато се обръщаше да си тръгне отново, извиках: — Рубен, моля те, не... — Опитах се да го последвам. — Не ме следвай! — изръмжа той предупредително и изхвърча от къщата. Стоях в средата на всекидневната, обляна в сълзи. Риданията ми бяха заглушени от звуците на членовете на глутницата, които нетърпеливо се трансформираха във вълците си и се отправяха към гората за игра и лов. Беше нощ на пълнолуние и цялата глутница чакаше Лунната богиня да изгрее пълна и ярка в тъмното небе и да ги благослови. Погледнах към широкия прозорец, където пълната луна светеше ярко. Докоснах корема си. Не можех да се предам. Бебето ми също беше благословия от Лунната богиня и нямаше начин да бъде нежелано. Избърсвайки сълзите си, излязох от къщата, за да настигна Рубен. Той беше моята сродна душа, моят любим, моето всичко. Знаех, че е ядосан, но вярвах, че щом поговорим, той ще разбере мен и ситуацията ни. Колкото и да беше разстроен, не можеше да пренебрегне детето си. Не можеше да пренебрегне емоциите и чувствата на баща. Сложих усмивка на лицето си и напуснах двора. — Уилоу, къде отиваш? — Най-добрата ми приятелка Ела ме срещна по пътя. Тя отиваше да се присъедини към другите. — Отивам да видя Алфа Рубен — започнах аз, но тя ме прекъсна. — Чакай, и ти ли отиваш да видиш годеницата на Алфа Рубен? — Тя се усмихна. — Тя е наистина красива! Нищо чудно, Алфата се е влюбил в нея от пръв поглед — изкикоти се тя, докато споделяше клюката. Лицето ми пребледня. — Годеница? Ела кимна: — Да, Алфа Рубен я доведе със себе си. Не знаеше ли... — Ела, хайде! Луната скоро ще изгрее. Да тръгваме към гората! — Тя понечи да каже още нещо, когато някой извика името ѝ. — Идвам! — извика тя в отговор, трансформира се във вълка си и побърза да се отдалечи. Стоях там, замръзнала от шок. — Рубен... годеница? Поех си въздух с мъка, дишането ми стана трудно. Никога не бях обръщала голямо внимание на слуховете за уредения брак на Рубен с дъщерята на друг Алфа, които се носеха из глутницата от месеци. Бях ги отхвърлила просто като поредната клюка, но се оказаха истина. Рубен се... женеше за друга. Паднах на колене на земята, сълзи се стичаха по лицето ми. От самото начало бях наясно, че Омега и Алфа са невъзможна двойка, но бях таила искрица надежда в сърцето си, че един ден Рубен и аз ще можем да бъдем заедно. Бях се надявала, че цялото търпение и саможертва, които бях показала към връзката ни, в крайна сметка ще дадат плод. Но сега всичките ми надежди и мечти бяха разбити от омразата на Рубен към нашето бебе. Детето, което трябваше да донесе ново начало в живота ни, се превърна в края на връзката ни. Рубен беше избрал друга жена пред мен. Той ме предаде. Предаде свещената връзка между сродни души. Останах в тази поза с часове, слушайки воя на членовете на глутницата, докато луната светеше ярко в небето. Чаках, отчаяно надявайки се Рубен да се върне, но той така и не дойде. Бях изоставена и косвено отхвърлена. Стиснах гърдите си, вълчицата ми виеше от болка в главата ми. Сега, бременна, нямах нито сродна душа, нито глутница. С разбито сърце се върнах в къщата си, събрах вещите си и напуснах глутницата завинаги.