Преди шест години, когато изразих пред Алфа Бенджамин желанието си да замина за Великобритания, той никак не беше очарован. Искаше да родя бебетата си под грижите на неговата глутница, преди изобщо да помисля за други възможности. Въпреки това, когато настоях да отгледам децата си самостоятелно, Алфата нямаше избор, освен да се съгласи. Той ме изпрати да уча във Великобритания и ме подкрепяше финансово, докато не стъпих на краката си. Първоначалният план беше да се върна в Америка, в глутницата „Уейд Мун“, веднага щом приключа образованието си. И все пак, Алфата ми позволи да градя кариера и да остана на Острова. Никога обаче не бях си представяла, че един Алфа ще ме помоли да се върна заради „Бал на Алфите“. Отне ми няколко секунди да осмисля думите му. — Искаш да присъствам вместо теб? — Да — кимна той сериозно. — Помниш враговете ни, глутницата „Шайн Мун“, нали? Техният Алфа най-накрая се съгласи да се срещнем и да обсъдим мирен договор. Тъй като е изключително зает, единствената възможност за среща е по време на бала. Първоначално смятах аз да присъствам на този Бал на Алфите, но сърдечната ми операция е насрочена за същия ден тук, във Великобритания. Ако пропусна тази възможност да се срещна с Алфата, рискуваме безопасността на цялата ни глутница. Нито балът, нито операцията ми могат да бъдат отложени. Затова се сетих за теб – човекът, който би могъл да осигури този мирен договор за глутницата ни без никакви загуби — обясни той. Лицето му сияеше от гордост и увереност, и с право. Когато се присъединих към глутницата „Уейд Мун“ на Алфа Бенджамин като негова дъщеря, той ми предаде обширни познания за политиката на глутниците и оцеляването в света на върколаците. Бях научила страшно много от него и копнеех да се отплатя за добрината му. Работех в сенките, разрешавайки стари спорове между съседни глутници и „Уейд Мун“, и помогнах на Алфата да сключи множество нови договори. Всичко това се случи, преди да замина да уча. — Уилоу, глутницата „Шайн Мун“ е двуглава змия, която жадува за земите ни от десетилетия, момичето ми. Нуждаем се от този мирен договор на всяка цена — подчерта Алфата. — Но аз съм просто една Омега, Алфа — напомних му аз. Самоличността ми беше мое проклятие през целия ми живот. В миналото загубих всичко именно заради факта, че съм Омега. — Как мога да отида от твое име? Това противоречи на правилата на Бала на Алфите, а и освен това мисля, че Скай е този, който трябва да присъства, а не аз — изтъкнах аз. Скай беше единственият син на Алфа Бенджамин и следващият Алфа по наследство. Когато бях бременна, двамата станахме най-добри приятели. Той беше този, който винаги посещаваше Баловете на Алфите и церемониите по свързване от името на глутницата „Уейд Мун“. Алфа Бенджамин въздъхна тежко: — Скай отиде при приятелска глутница, за да им помогне с проблеми с единаци. Исках да го повикам обратно, но изглежда ситуацията там се е влошила и не мога да се свържа с него. Скай няма да успее да стигне навреме за Бала на Алфите, затова потърсих помощта на дъщеря си. — Алфата хвана ръцете ми и ме погледна с надежда в очите. — Уилоу, ще помогнеш, нали? Стоях там, а умът ми беше напълно празен след думите на Алфата. Каква игра играеше Богинята с мен? *** Заради лошото време самолетът кацна с два часа закъснение. Пристъпвайки във фоайето на летището, си поех дълбоко дъх. Шест години по-късно съдбата ме беше върнала на мястото, което държеше миналото и спомените ми в лапите си. Това беше мястото, на което никога не бях искала да се връщам, но не можех да откажа молбата на Алфа Бенджамин. Здравето му беше разклатено, а това беше първото нещо, което някога бе поискал от мен. Разбирах сериозните проблеми, пред които щеше да се изправи глутницата, ако мирният договор ни се изплъзнеше. И така, ето ме отново в Америка. — Мамо — гласовете на Уайът и Лори достигнаха до ушите ми. Наведох глава и видях малките им ръчички, пълни с шоколади и лакомства. Зад тях вървеше Бета Кен с чаровна усмивка на устните. Беше дошъл да ни посрещне пред летището; сега разбрах къде беше изчезнал с децата. Той обичаше Уайът и Лори точно толкова, колкото и Алфа Бенджамин. — Мамо, чичо Кен ни купи тези лакомства. Може ли да ги вземем? — изчурулика Лори. — Добре, но помнете, че тук ще се държим прилично. Взех ви с мен само защото в момента не ходите на градина и никога не сте били в глутницата на дядо. Обещайте ми, че няма да тичате наоколо и че ще ме слушате, става ли? — Става — кимнаха сериозно и двамата. Усмихнах се и погледнах към Бета Кен. — Отдавна не сме се виждали, Уилоу. Радвам се, че се върна — усмихна се той и се приближи, за да ме прегърне. — Благодаря ти, Бета Кен — отдръпнах се аз и казах: — Можех да се прибера в глутницата и сама. Не трябваше да идваш чак дотук, за да ни вземеш, при твоя натоварен график. — Никога не съм твърде зает, когато става въпрос за моите малки Алфи — ухили се той, поемайки багажа ни в ръце. — Да вървим. Ще ти обясня за Бала на Алфите, докато шофирам. Кимнах. Уайът и Лори вървяха с Бета Кен, бъбрейки оживено. Вървяха толкова бързо, че изостанах назад. Не можех да повярвам, че близнаците ми са толкова щастливи, че ще посетят глутницата на дядо си. Поклатих глава и проверих телефона си, докато продължавах да вървя. Балът на Алфите щеше да се проведе по-късно тази вечер в петзвезден хотел за зооморфи. Реших да отида направо в хотела и да се подготвя за събитието. Точно докато мислех за всички тези неща, познат остър аромат нахлу в носа ми, пробуждайки вълчицата ми. Замръзнах на място, а сърцето ми заби лудо в гърдите. Тялото ми изстина, когато осъзнах, че това усещане ми е болезнено познато. Бавно вдигнах поглед и срещнах чифт наситени зелени очи, вперени право в мен. Очите ми се разшириха и направих няколко крачки назад. Как можеше първият човек, когото срещам след шест години, да бъде... Рубен? — Уилоу — прошепна Рубен името ми като молитва, очите му бяха тъмни и напрегнати. Свих длани в юмруци и се обърнах, за да си тръгна. Спомените отпреди шест години, когато той ме предаде, пробягнаха пред вътрешния ми взор. — Уилоу! — извика отново Рубен, но аз не спрях. Чух дивите му стъпки зад себе си, опитваше се да ме последва, но се възползвах от огромния товар, който четирима служители пренасяха. Той препречи пътя на Рубен и ми даде достатъчно време да изчезна от погледа му. — УИЛОУ!! — крещеше Рубен като обезумял отново и отново, оглеждайки се на всички посоки за мен. — УИЛОУ!!! — УИЛОУ!!! Полицията дойде, чувайки суматохата, но никой не смееше да спре най-опасния и могъщ Алфа и най-богатия човек в страната – Рубен. Прикривайки миризмата си, се облегнах на стената до входа на тоалетната с леко зачервени очи. Ръцете ми все още бяха свити в юмруци отстрани на тялото ми. — УИЛОУ!! — изръмжа той с пълно гърло, без да се интересува от хората наоколо. Вълчицата ми се взираше дълбоко в очите ми, докато слушах онази шестгодишна обсебеност и лудост в гласа на Рубен. Защо... Защо ме търсеше?