Уилоу
— УААААА...
Звучен плач прониза дълбините на подсъзнанието ми, рязко изтръгвайки ме от съня. Стресната, седнах в леглото, за момент несъзнаваща упоритото пулсиране на главоболието, което придружаваше събуждането ми. Източникът на този обезпокоителен вик стана очевиден, той идваше не от друг, а от Лори.
— Лори! — възкликнах, бързо ставайки от леглото. Припряно си проправих път навън от спалня
















