Уилоу — Ако е не, тогава не смей да бягаш оттук отново. Или нямам шибани задръжки да те вържа за леглото си, гола и стенеща през следващите три месеца… — заяви той, докато в стаята настъпи мъртва тишина. Не можех да отворя уста да споря, тъй като знаех на какво е способен Рубен, когато ставаше въпрос за мен. Мракът в аурата му и твърдостта му, опряна в корема ми, бяха толкова реални, колкото и тов