Мария вървеше бързо, опитвайки се да настигне Есме, която изглежда се насочваше към частното имение на Едуард. – Есме! – Есме спря и се обърна, виждайки Мария да тича към нея. – Есме, защо толкова бързаш? – Есме погледна Мария объркано. – Господин Олдрич ми се обади. Какво има? – Мария си пое дъх и се усмихна на Есме. – Есме, искам да поговорим за момент. Имаш ли време? – Есме се намръщи, гледайки