Когато Еди стигна до асансьора, беше празно. Всички вече си бяха тръгнали. Тя видя отражението си в огледалото. Оглеждайки раменете и врата си, забеляза, че са покрити със смучки. Разтревожи се, защото ако я видят така, със сигурност щеше да бъде на първа страница на вестниците. Това определено щеше да й създаде лоша репутация. Колко ли е трайна репутацията на една актриса? Много известни актриси са били отхвърлени от пазара заради хаоса в личния им живот. Асансьорът беше стигнал едва до третия етаж. Тя реши да скъса дългата рокля над коленете и да я увие около раменете и врата си, сякаш е шал. Дзън, асансьорът беше на първия етаж. Тъй като не искаше да я разпознаят, тя наведе глава, за да покрие лицето си с косата си. Излезе набързо и не забеляза репортерите, събрани пред вратата на хотела. Когато излезе, някой прошепна на човека до себе си: "Това Еди ли е? Не би носила такива дрипи." каза един от репортерите. "Еди!" Сладък глас се чу зад нея. Беше особено силен в тихото лоби. Тя се обърна и видя красиво лице. Беше Джоана Бела. "Наистина си ти!" каза тя със саркастична усмивка на лицето. "Джоана е тук!" Репортерите вече се бяха подредили отвън и започнаха да снимат. "Какво ти е?" каза Еди, разтривайки нараненото си тяло. Джоана докосна къдравата си коса и се усмихна предизвикателно: "Продуцентът Ланс току-що изрази възхищението си от теб снощи, а ти се появи в хотела тази сутрин. Какво се случи снощи?" Разбира се, Джоана знаеше какво се е случило. Тя се обади на репортерите тази сутрин, за да се опита да засрами Еди. Еди се засмя: "Ти се появи в хотела рано тази сутрин, да не би да имаш нещо общо с продуцента?" "Доналд изпи много вино снощи и аз се грижих за него цяла нощ," каза Джоана с усмивка. "Аз не съм като теб. Доналд и аз вече сме сгодени, а ти? Ако си спомням правилно, ти твърдиш, че си необвързана, нали?" Чувайки името на Доналд Линч, Еди замръзна за момент, овладя се и си напомни да не се влияе от злите думи на Джоана. "Това не е твоя работа." Еди се обърна и се приготви да си тръгне. Разбира се, Джоана нямаше да я остави да си тръгне. Изведнъж тя дръпна шала от врата на Еди. "О, извинявай, Еди, ръката ми се изплъзна." Джоана се престори, че си покрива устата, но сърцето й вече беше пълно с радост. Смучките по раменете и около врата бяха по-очевидни на ярката светлина, всеки можеше да види какви са. Всички репортери бяха заинтригувани! "Госпожице Еди, наистина ли останахте с продуцента Ланс снощи? Знаехте ли, че Ланс вече има съпруга? Лъжете ли, че сте необвързана?" Тя не можеше да избяга. Беше обградена. Светлините на камерите проблясваха, Еди беше принудена да отстъпи назад и нямаше представа какво казват тези репортери. Беше толкова шумно, че дискомфортът й от снощи я накара да повърне. В подсъзнанието й имаше само едно нещо. Животът й като актриса беше свършил. Без да мисли, Еди забрави да покрие смучките си за момент и застана в лобито на хотела, за да позволи на репортерите да я снимат. Изведнъж топло тяло се появи зад нея и сложи костюм с аромат на парфюм върху рамото й. "Няма продуцент Ланс. Тя беше с мен снощи." Студен глас прозвуча в ухото й. Еди не реагира, погледна назад, без да мисли, но видя малко познато лице. Беше мъжът, с когото беше снощи! "Махнете ръката си от кръста ми!" Еди започна да трепери. Защо се отнасяха с нея така? Защо се присъедини към тях? Мъжът не я пусна, ръцете му се увиха около кръста й и я поведоха в хотела. Докато вървеше, той каза: "Г-н Бейтс, оправете се с това." Г-н Бейтс кимна почтително, след което подаде черна карта на шумните репортери. "Аз съм временен говорител на семейство Йейтс, ако имате някакви въпроси, просто ме попитайте." Когато репортерите чуха името Йейтс, те бяха изненадани и бавно свалиха камерите и записките си. Йейтс бяха най-влиятелното и видно семейство в страната. Семейството наследи британската титла за благородство. То контролираше нивото на вътрешната икономика и имаше връзки с различни индустрии, особено в този икономически развит град. Те бяха като крал в града. Контролът на семейство Йейтс над медиите беше особено строг, с изключение на нормалната корпоративна динамика и други доклади никога нямаше да излязат, освен ако не преминат през техния строг преглед. Особено когато ставаше дума за настоящите наследници на семейството. Веднъж вестник изпрати профилна снимка на Стюарт Йейтс, след което семейството купи цялата вестникарска редакция. Бяха предупредени в миналото, че кариерите им ще бъдат застрашени, ако публикуват някоя от снимките, направени днес. Каквото и да поиска семейство Йейтс, го получаваше. Джоана, която стоеше до нея през цялото време. Тя беше зашеметена. Стисна чантата в ръката си и изглеждаше много раздразнена. "Как се случи това? Мислех, че това ще изхвърли Еди от развлекателния кръг завинаги? Защо някой би я защитил?" чудеше се Джоана. Разбира се, тя беше чувала за репутацията на Йейтс и дори тя искаше да бъде представена на директора на тяхното семейство, да не говорим за техните наследници, смяташе, че има право да ги види всичките. Как може Еди да има нещо общо с мъж като този? Тя нямаше представа кой е той, но знаеше, че е влиятелен. Джоана неохотно извади телефона си и набра номер. Веднага след като телефонът се свърза, Джоана попита с тих и ядосан глас: "Не каза ли, че всичко е готово? Какво става с Йейтс?" "Май е станало малко объркване, Джоана, вече е направено. Снощи чаках Еди да се напие и след това я отведох в стая 3008, какъв беше номерът на стаята на Йейтс?" каза гласът по телефона. "Какво? 3008!" каза Джоана трескаво. "Беше 308!" Тя накара Джейми да пусне хапче във виното на Еди снощи и когато се напи, той трябваше да изпрати Еди в стаята на продуцента Ланс! Джени беше стресната. Тя обясняваше, но Джоана вече не можеше да слуша. Еди, тази кучка се закачи с един от Йейтс! "Джоана, да тръгваме." Нежен мъжки глас се чу зад нея. Джоана беше шокирана, свирепият й израз моментално изчезна. Тя се обърна и се засмя: "Доналд..." Доналд я прегърна. "Ето зарядното устройство. Под леглото е. Да тръгваме." Джоана се усмихна и кимна. Тя веднага се облегна на гърдите на Доналд и излезе с него, очите й бяха пълни с ярост. "Всичко е наред. Той няма да пропусне отново следващия път."