След като излезе от градската съдебна палата, Еди все още усещаше как лицето ѝ гори. "Как можа да направиш това?" попита тя Стюарт, звучаща ядосано. "Какво направих?" попита Стюарт със самодоволна усмивка. "Ти, ти ме целуна на публично място," заекна Еди. Стюарт се наведе. Усещайки, че лицето му се приближава все повече и повече, Еди отстъпи назад, за да избегне това, което ѝ се случи току-що. "Ти се поколеба, когато чиновникът те попита. Как да уредим това?" Сякаш Стюарт прозря мислите ѝ и пое надмощие. Еди нямаше как да опровергае и прошепна, звучаща виновно, "само, само малко…" "Ами ако разбере, че това е фиктивен брак?" попита той. Еди знаеше, че е прав, без да осъзнава, че е била разсеяна от мислите си. Всъщност, чиновникът, известен още като мирови съдия, нямаше да се усъмни в автентичността на желанието на двойките, те биха приели колебанието като нервност. "Добре, добре." Еди се предаде, чувствайки, че е сгрешила от самото начало и не искаше да спори с него. Стюарт беше забавляван от нейното прекрасно ядосано лице. "Не можеш да правиш това следващия път. Знаеш ли, ти се възползва от мен," предупреди го Еди тържествено. Гледайки деликатните ѝ червени устни, докато говореше, усмихнатите му очи се превърнаха в дълбока привързаност. Той не знаеше защо това момиче може да запали огъня, погребан дълбоко в тялото му. Желанието му към нея гореше като вулкан, готов да избухне. Той хвана ръката ѝ и поддържаше определено разстояние между тях. В случай, че не можеше да се контролира и направи нещо нередно отново, което я уплаши. След като се качиха в колата, Еди беше разсеяна, без да забелязва накъде отиват. Докато не видя, че гледката извън прозореца на колата става все по-странна, тя го попита в паника. "Къде отиваме?" "Прибираме се вкъщи," каза той. Еди изглеждаше притеснена, "Но моят дом не е в тази посока." "Връщаме се в нашия дом." Стюарт се обърна, за да погледне Еди. Тя беше зашеметена от дълбоките му тъмни очи. "Това е фиктивен брак, защо трябва да живеем заедно?" Тя ставаше все по-нервна. Стюарт можеше да види това на лицето ѝ и отговори: "Ако не живеем заедно, как семейството ми ще повярва, че това е истински брак?" Това не беше споразумението, помисли си тя. "Все още споделям наема, ами ако тя не може да си намери друг съквартирант?" "Ще плащам наема, докато тя не иска да живее там повече, ако е необходимо." Очите му се фокусираха върху нейните. "Имаш ли други въпроси?" За момент тя остана безмълвна и се почувства сякаш е паднала в яма. Е, той е богат. Той може да направи всичко. Стюарт бързо влезе с колата в своята вила и спря в градината на един от най-луксозните, елегантни и просторни ваканционни домове, които тя някога беше виждала. Това беше имение. Веднага щом Еди излезе от колата, тя беше шокирана да открие, че градината е толкова голяма, че е почти колкото малък парк. Тя не можеше да си позволи да наеме апартамент сама. Трябваше да го сподели с други. Той не само имаше луксозен селски ваканционен дом, но и беше достатъчно богат, за да си купи градина с размерите на парк. Колко богат беше той? Стюарт я хвана за ръка, докато вървяха навътре. Тя се поколеба в началото. Тънките му устни изпуснаха усмивка. Когато влязоха в къщата, мъж на средна възраст на около четиридесет години ги посрещна и ги поздрави почтително: "Добре дошли у дома, господин и госпожо Йейтс." Еди все още не беше свикнала да я наричат госпожа Йейтс. Стюарт се обърна и представи мъжа: "Това е нашият иконом, господин Сампсън." Еди отговори приятелски. "Добър вечер, господин Сампсън." Господин Сампсън отговори и след това се обърна, посочвайки жените на средна възраст зад него. "Господин Йейтс, това са Карол и Кери. Те бяха наети специално за госпожа Йейтс. Карол е отговорна за домакинството, а Кери е отговорна за кухнята." "Какво мислиш?" Стюарт се наведе, питайки Еди. Еди си спомни, че господин Бейтс ѝ каза, че Стюарт мрази да има какъвто и да е контакт с жени. Тя предположи, че преди сега в тази къща не е имало жена. Стюарт вероятно направи това за нея, за да се чувства по-комфортно. Изведнъж тя почувства нещо да омеква в сърцето ѝ. Имаше моменти, когато изглеждаше трудно да се доближи, но неочаквано беше внимателен и предпазлив. Тогава тя изпусна широка усмивка. "Добре." Въпреки че не разбра съвсем какво промени настроението ѝ, той все пак беше трогнат от нейното сияйно, усмихнато лице. "Господин Сампсън, моля, заведете госпожа Йейтс и я разведете наоколо." С джентълменски поздрав, господин Сампсън вдигна дясната си ръка и каза на Еди: "Госпожо Йейтс, моля." Благородството на Йейтс се предаваше от стотици години. Икономът имаше британски акцент и всички останали слуги също се държаха в английски стил. Еди беше поласкана и бързо го последва. Стюарт отиде направо в кабинета на втория етаж. Господин Бейтс вече го чакаше вътре. Наблюдавайки го как влиза, господин Бейтс застана до вратата и го поздрави с уважение. "Господин Йейтс, как върви?" попита той, звучащ критично. Връщайки се на работа, той все още беше старият Стюарт, студен, жесток и сдържан. "Няколко директори в борда се съмняват в твоята сексуална ориентация и смятат, че не можеш да бъдеш наследникът. Вече си водя бележки и всички те са изброени като ключови наблюдения." Господин Бейтс се поколеба за момент, но след това попита внимателно. "Господин Йейтс, информирахте ли майка си за брака си?" "Не, запазете го в тайна засега," отговори твърдо Стюарт. "Да." Господин Бейтс знаеше, че няма нужда да казва повече. На Кери беше казано какво харесва и не харесва Стюарт, но тя все още не знаеше предпочитанията на Еди. Стюарт седи срещу Еди, подпирайки брадичката си на скръстените си ръце и я гледа. Еди почувства как лицето ѝ се зачервява от погледа му и възнамеряваше да отвлече вниманието му. "Къде са те?" "Те са в трапезарията," отговори Стюарт безразлично. Стюарт имаше отличен етикет на хранене. Той дори не издаваше звук, когато пиеше супата, и нямаше мазнина по устните му. Всяко движение беше благородно и елегантно. Еди от време на време го поглеждаше откраднато, чудейки се защо е толкова красив дори когато яде. След вечеря, Карол дойде да оправи масата. "Не правете повече маруля и моркови. Предпочитам броколи, скариди и омар." Карол го записа, докато той го казваше. Еди беше шокирана. Той беше добър в наблюдението и запаметяването. Как разбра нейните харесвания и нехаресвания? Това е просто сделка за брак. Защо беше толкова внимателен? Виждайки, че е в транс, Стюарт наруши мълчанието с пълна с усмивка в очите си. "Хей, има парти този следобед. Искаш ли да дойдеш с мен?" "Какво парти?" отговори тя. "Някои мои стари приятели…" заяви Стюарт ясно. Еди го прекъсна, преди да успее да го довърши. "Не, не искам да идвам." Тя чувстваше, че нещо не е наред, но не можеше да го разбере. Тя никога не беше била омъжена преди и нямаше представа как трябва да бъде фиктивен брак. Въпреки това, с малко здрав разум, тя знаеше, че той трябва да я скрие от обществеността, за да защити репутацията си. И така, защо искаше да я заведе, за да се срещне с приятелите му? Стюарт не искаше да я претоварва. "Добре, тогава си почини добре вкъщи този следобед." След това той се изправи и се канеше да се върне в спалнята си, за да се преоблече. Еди се изправи веднага. "Искам да се върна в апартамента си този следобед." Усещайки, че не иска да остане там, той се чудеше защо. Погледът му отново накара Еди да се паникьоса. "Ъм, просто искам да взема някои от вещите си." Тя обясни бързо. Той се обърна, за да се приближи към нея. "Не." Спирайки пред нея, "не е необходимо."