Бяха минали три часа, откакто Елейн Грей беше отвлечена. Страх беше обхванал сърцето ѝ и всяка минута носеше тежестта на непоносима тревога. В разгара на замаяността си, тя чу познатия и успокояващ звук на уверени стъпки. Беше Ансън Камерън. Съпругът ѝ най-накрая пристигна! В сухите очи на Елейн проблесна лъч надежда. Но той трая само миг, преди очите ѝ отново да помръкнат, когато видя Ламия Уайт, която беше вързана до нея. Елейн знаеше много добре, че Ламия е жената, която Ансън наистина обича. Откакто Ламия се беше върнала от чужбина, нощите, в които Ансън отсъстваше, бяха станали по-чести. Сега Елейн беше сигурна, че прибързаното му пристигане не е заради нея, законната му съпруга, а заради Ламия. "Е, г-н Камерън, дойдохте по-бързо, отколкото очаквах," отбеляза един от похитителите, играейки си с острието. Острото острие отразяваше слънчевата светлина, очертавайки ослепителни дъги във въздуха. Строгият поглед на Ансън издаваше убийственото му намерение. "Освободете ги!" заповяда той. "О, много бих искал, г-н Камерън. Но мисля, че трябва поне да оцените усилията ни." Ансън присви очи и каза: "Разбира се. Докато са в безопасност, съм готов да изпълня всичките ви условия." Погледът на похитителя се задържа върху Елейн и Ламия, след което придоби лукав блясък, насочвайки се към лицето на Ансън. "Г-н Камерън, тези две жени изглежда са много важни за вас, но мога да пусна само една от тях, а другата трябва да бъде държана като заложник." Лицето на Елейн пребледня. Откакто се беше омъжила за Ансън, неведнъж беше чувала прислужниците у дома да шепнат как тя, като няма жена, не е достойна за него. Следователно, след като Ламия и тя бяха отвлечени по едно и също време, Ансън определено щеше да избере Ламия пред нея. Със сълзи, стичащи се по лицето ѝ, Ламия зарида: "Ансън, не ме мисли. Спаси Елейн!" В очите на Ансън Ламия беше невероятно слаба в този момент, но нейната непоколебима загриженост беше за безопасността на Елейн. Изражението на Ансън остана хладно, докато само погледна Ламия. С леден тон той заповяда на похитителите: "Пусни Ламия." Неговото решително решение сякаш беше задействало бомба в главата на Елейн, разбивайки съзнанието ѝ на парчета. Тя знаеше, че Ансън ще направи такъв избор от самото начало, но все още се чувстваше съкрушена, когато Ансън наистина го направи. Похитителят повдигна вежда, усмивката му стана по-зловеща. "Изглежда, че не сте особено доволен от нямата си съпруга, г-н Камерън." Ансън се намръщи здраво. Очите му потъмняха и убийственото намерение в тях стана по-силно. "Казах да я пуснете!" "Ами десет милиона долара и за двете?" предложи похитителят и след това сигнализира на своя помощник. Помощникът сграбчи китката на Ламия и грубо я завлече към Ансън. Ансън веднага прегърна Ламия в обятията си. Докато гледаше кървящите ѝ крака, убийственото намерение в очите му почти достигна точката на експлозия. "Ансън, трябваше да избереш да спасиш Елейн! Аз вече съм инвалид. Животът или смъртта няма да направят разлика за мен!" "Остави го на мен." Ансън предаде Ламия на своя асистент, Майло Джоунс. "Откарайте я на безопасно място. Веднага." Майло кимна и се отдалечи с Ламия в обятията си. "Г-н Камерън, спазихме думата си и я пуснахме." Похитителят сграбчи ръката на Елейн и се отдръпна до ръба на скалата. "Сега, дайте ни 10-те милиона долара, които поискахме, и можете да си тръгнете със съпругата си." Ансън отговори строго: "Не мога да събера толкова пари в брой засега. Имам само два милиона долара." Похитителят присви очи и притисна ножа към тънката и нежна шия на Елейн. Той не прояви никаква милост и дълбока рана се появи на врата на Елейн моментално. "Два милиона долара? Г-н Камерън, играете ли си с нас?" "Вярвайте или не, това е всичко, което мога да получа." "Хайде де. Ти си дебела котка!" изръмжа похитителят. "Искате ги веднага, но банката няма толкова пари в брой. Ще ви дам още шест милиона долара след петнадесет минути. Как ви звучи? Можете да помислите." Похитителят се намръщи и каза: "Г-н Камерън, изглежда, че изобщо не ви е грижа за нямата ви съпруга. Щом е така, не ни обвинявайте, че сме жестоки." Ансън присви очи и каза: "В края на краищата сме женени по закон. Ако нещо ѝ се случи, хората ще повярват, че съм безсърдечен." "И какво? Ще се откажете ли от нея или не, г-н Камерън?" Докато говореше, Ансън бавно се приближи към похитителя. Похитителят размаха ножа си заплашително, очите му бяха изпълнени с бруталност. "Дръжте се далеч от мен! Ще я убия, ако се осмелите да се приближите!" Ансън остана безразличен. Вместо да показва признаци на колебание, той продължи да върви напред. "Г-н Камерън, наистина ли мислите, че няма да се осмеля да я нараня?" В следващата секунда той поряза ръката на Елейн и кръвта моментално опръска дрехите ѝ в червено. Пронизваща болка накара Елейн да се бори ожесточено. Чакълът под краката ѝ продължаваше да се търкаля надолу по скалата, оставяйки я да трепери на ръба на живота и смъртта. Докато Ансън се приближаваше, очите ѝ ставаха все по-мътни, сякаш последният пламък на надеждата в сърцето ѝ беше угаснал. Мъжът, когото беше обичала повече от десетилетие, избра друга жена, когато тя беше в опасност. И сега, въпреки че похитителят вече я беше наранил, Ансън продължаваше да се приближава безсърдечно, напълно пренебрегвайки безопасността ѝ. Елейн затвори очи здраво. След това тя промълви към Ансън с лека усмивка: "Сбогом, Ансън Камерън."