Ансън се чувстваше неспокоен. Вдигна ръка и погледна часовника си. "Имам още работа. Трябва да тръгвам!" "Стой." каза Мили мрачно, "Току-що се върнах от чужбина. Нямаш време дори да хапнеш с мен?" "Бабо, наистина имам работа." Мили го изгледа строго и каза: "Един час закъснение не е нищо." Ансън нямаше друг избор, освен да се съгласи. Намръщи се и седна обратно неохотно. Ламия седеше там послушно