Децата, които тайно си мислеха, че са успели да излъжат майка си, се изнервиха, когато видяха Илейн да се връща. – Мамо, какво има? – Джулиан винаги беше спокоен. Той бързо се овладя и попита, вдигайки глава. Илейн повдигна полата на Еви. – Защо полата ти е мръсна? Еви сложи ръце зад гърба си, изглеждайки много нервна. – Мамо! – изведнъж повиши тон Еди. Когато Илейн го погледна подозрително, той бързо каза: – Нали играхме на криеница преди? Сигурно се е облегнала някъде и е изцапала полата! Еви многократно кимна. – А какво стана с китката ти? – Мартин застана зад Еви. Децата станаха още по-притеснени. Сърцето на Илейн подскочи. Тя хвана китката на Еви и погледът ѝ мигновено стана остър. – Какво става? Добрите деца никога не лъжат, знаете. Дори Мартин се страхуваше от Илейн, когато тя приемеше сериозен вид, какво остава за трите малки деца. Джулиан напрегна мозъка си и набързо измисли оправдание. – Може би се е ударила някъде! Еви се чувстваше виновна и не смееше да погледне Илейн. Тя сведе глава и продължи да търка пръстите си в пода. Еди също беше малко нервен. Въпреки че обикновено беше красноречив, той почувства буца в гърлото си, неспособен да произнесе нито една дума. Джулиан стисна устни, чудейки се дали да каже истината на Илейн. – Няма ли да ми кажете? – Илейн повиши тон. Погледът на Мартин бързо обходи лицата на трите очарователни деца и той предположи, че може би крият нещо. Той успокои Илейн и каза: – Ще помоля секретарката да проучи въпроса. Илейн си пое дълбоко въздух. – Не обичам, когато лъжете. Надявам се, че ще кажете всичко честно преди утре! След като каза това, тя се обърна и си тръгна. След като се качиха в колата, Мартин се приближи до нея и ѝ помогна да закопчае колана, като я успокояваше нежно: – Елена, въпреки че са само на пет години, те са невероятно умни и няма да дадат на никого шанс да ги тормози. Може би Еви наистина се е ударила някъде. Илейн вдигна поглед, очите ѝ бяха леко зачервени. Тя не можеше да понесе някой да нарани трите деца. Но сега китката на Еви очевидно беше притисната от някого. Спомняйки си отношението на Гидеон и другите директори в заседателната зала, тя не можеше да не заподозре, че искат да наранят семейството ѝ. Децата винаги са били много разумни. Илейн се страхуваше, че те умишлено ще скрият оплакванията си от нея и ще откажат да ѝ кажат истината. – Обещавам, че ще разбера какво се е случило. Поглеждайки Мартин, който тържествено се закле, Илейн си пое няколко дълбоки вдишвания и каза: – Нека се съсредоточим първо върху Джош. – Добре. – Мартин отклони поглед и запали колата. Крайградска състезателна писта. Джош беше любител състезател. Той участваше в аматьорски състезания всяка година и беше спечелил много трофеи. Но за съжаление досега не беше спечелил шампионски трофей. Сега, когато наближаваше аматьорското състезание, Джош планираше да дойде тук да тренира и да се срещне с Ансън. В този момент Джош видя червено Ферари да реве към него като порив на вятъра. Сред въртящия се прах червеното Ферари направи красиво дрифтване и паркира стабилно пред колата на Джош. – Уау! Атмосферата на сцената беше нажежена от възгласи и свирки. Всички се опитваха да погледнат отблизо, желаейки да видят кой може да изпълни толкова красиво дрифтване. Джош беше по-развълнуван и му се искаше веднага да отвори вратата на колата, за да види кой е. Вратата на колата се отвори и публиката моментално замлъкна, когато видя висок ток. След около тридесет секунди те избухнаха в още по-див шум. – Мамка му! Това е жена! – Как може жена да изпълни толкова красиво дрифтване? – Толкова ми е любопитно как изглежда. Ако е красива и готина, ще бъда най-големият ѝ фен! ... Сред подобни дискусии Илейн излезе от колата. Тя отметна косата си и погледна зашеметения Джош с очарователна усмивка. Слънчевата светлина се разля отгоре ѝ, сякаш позлатяваше изящното ѝ лице със слой злато, карайки я да изглежда красива като фея. – Здравейте, г-н Робинсън. Джош внезапно се върна в реалността. – Г-н Камерън ли ви изпрати? Илейн каза с усмивка. – Как стигнахте до тази идея? – Не, нищо. – Ако искате да знаете коя съм, състезавайте се с мен и ще разберете. Джош се усмихна широко. – Това е малко несправедливо за вас, нали? Ако спечелеше, хората щяха да го обвинят, че е твърде сериозен в това състезание. Но ако загубеше, щяха да му се подиграват, че не е съперник на жена. Нито един от тези резултати нямаше да му донесе полза. Джош винаги беше проницателен, така че нямаше да се забърка в подобна дилема. Илейн го погледна с усмивка. – Хайде. Никой тук не е толкова старомоден, колкото очаквате. Мачовете между мъже и жени винаги са честни. Г-н Робинсън, прекалено много сте се притеснили! Освен от превъзходните шофьорски умения на Илейн, Джош беше изненадан и от острия ѝ език. Докато той обмисляше дали да се състезава с Илейн, секретарката му внезапно дотича и му прошепна нещо. След това Джош погледна Илейн с усмивка. – Госпожице, наистина не съм на себе си днес, но партньорът ми ще дойде след малко. Говори се, че и той е много добър в състезанията. Защо не се състезавате с него вместо с мен? Илейн показа слаба усмивка, но погледът ѝ беше ледено студен. – Г-н Робинсън, вие сте наистина хитър! Лицето на Джош моментално потъмня. – Но разбира се, не сте единственият. Всеки успешен бизнесмен трябва да бъде хитър, – добави Илейн, карайки Джош да се почувства по-малко раздразнен. – Звучи сякаш и вие се занимавате с бизнес, нали? – Г-н Робинсън, аз го казах доста ясно. Ако искате да знаете самоличността ми, ще трябва да ме победите. – Илейн се усмихна. Джош присви очи и се замисли, опитвайки се да познае самоличността ѝ. – Мога да се състезавам с партньора ви след малко при едно условие. Ако спечеля, надявам се, че можете да откажете сътрудничеството с Cameron Group! Джош беше шокиран. Той си помисли: „Коя, по дяволите, е тази жена? Тя дори смее да се състезава за бизнес с Cameron Group.“ – Значи целта ви е да объркате сътрудничеството ми с Cameron Group, нали? – Гласът на Джош се повиши от изненада. Илейн често го изненадваше, откакто се появи. – Объркам? Не. – Усмивката на Илейн се разшири и тя изглеждаше много уверена. – Мисля, че сме по-подходящи да си сътрудничим с Robinson Group, отколкото с Cameron Group! – Госпожо, вие сте доста уверена! Познатият глас накара сърцето на Илейн да подскочи и тя стисна юмруци. Беше Ансън. Най-накрая се срещнаха отново. Усмивката на лицето на Илейн стана още по-широка. Тя се обърна бавно, гледайки достолепния и грациозен мъж. – Поздрави, г-н Камерън. Когато Ансън срещна очите ѝ, той беше изумен. Тази жена приличаше толкова много на Илейн! Въпреки това, Ансън се чудеше дали тя всъщност е жената, която е търсил през последните пет години.