Ванът спря пред древно имение, наподобяващо замък, и бяхме въведени от копелето, което ме удари. Последвахме го тихо. По начина, по който ходеше Линда, знаех, че скоро ще припадне. Надявах се да ни отведат в килиите ни, за да може тя да си почине. Замъкът беше студен, стар и тъмен, но имаше привкус на благоденствие. Беше като красив античен предмет, за който добре са се грижили. Знаех, че Тъмният