~Тамия~ Не проговорих и дума на Лео по време на цялото пътуване. Всеки негов опит да заговори с мен беше прекъсван от моето мълчание. Когато пристигнахме у дома, отидох направо в спалнята. Къщата ни имаше четири спални. Избрахме я, за да може децата ни да имат стая всяко за себе си, но това нямаше да се случи сега. Чудя се в коя от стаите ще ме помолят да се преместя, когато Аманда се нанесе. Думите на Линда останаха в съзнанието ми и точно като нейните, знаех, че леглото ми скоро ще бъде студено. "Тамия, моля те", каза Лео, следвайки ме до спалнята. "Моля те, Тамия", умоляваше той и аз се обърнах да го погледна. "Моля те, какво? Всички говорят за това, Лео. Ти ме унижи на партито. И какво като тя е твоята съдба. Трябваше ли да ме оставиш, да излезеш на балкона и да се натискаш с нея? Знаеш ли какво означава самоконтрол?", попитах го аз, а той наведе глава. "Чувството беше непреодолимо", каза той, а аз се засмях. "По-добре иди в Уайтууд и довърши започнатото, Лео. Не чакай моето одобрение, защото то никога няма да дойде. Никога няма да кажа, че е добре, за да се чувстваш добре. Всъщност, не е добре! Боли! Чувствам се предадена и никога няма да го преодолея. Така че не си губи времето да се надяваш, че ще прогледна, защото няма. Аз съм губещата в това. Не ти, не тя, не шибаните членове на глутницата, само аз. Аз и Каира." Казах аз, влизайки в банята, за да се изкъпя. Стоях под душа, докато водата течеше, и бях замръзнала. Не знаех какво да правя. Къде ще отида? Точно като Линда и Ейвъри, аз бях в капан. Не можех да отида никъде без покана, защото бях неговата луна. Не можех да мечтая да намеря любов. Никой не би искал да опита с мен. Бях заклещена. Седнах под водата и заплаках. Опитвах се да подготвя ума си за мрачните дни, които предстоят, но не можех. Сърцето ми беше твърде разбито и ме беше твърде страх. "Ще трябва да опитаме, Тамия", каза Каира, моят вълк, примирявайки се със съдбата ни. "Ами ако тя е зла и иска него и всичко за себе си?", попитах вълка си. "Тогава ще ѝ го дадем. Не можем да се борим с това. Тя е по-висша от нас и е неговата съдба. Нямаме никакъв шанс. Просто трябва да се надяваме, че е мила и внимателна, иначе студеното легло ще бъде най-малкият ни проблем, Тамия", каза моят вълк и аз заплаках. Всичко това беше твърде много. Мина един месец и аз наблюдавах как Лео се бори с връзката. Той така и не отиде да я вземе от глутницата Уайтууд. Алфа Рамзи изпрати няколко пратеници, но без успех. Знаех, че се опитва да ми докаже нещо и му бях благодарна за това. Правихме любов няколко пъти, но беше различно. Сърцето и вълкът му не бяха в това, което го правеше да се чувства като жален секс. Никога не съм се чувствала толкова зле в живота си досега. Той прекарваше дълги часове в офиса и намали времето, прекарано в работа от вкъщи. Знаех, че вече не го привличам, както преди. Алфа Рамзи беше заплашил с война, ако не вземе дъщеря си, и се беше разпространила мълва, че търси помощ от други. Поради това бяхме призовани на заседание на съвета. Заседанието беше мястото, където се срещаха алфата в нашия регион и решаваха въпроси. Всеки алфа имаше равни права в съвета и решението беше обвързващо. Всеки съвет се състоеше от всички алфа в региона. Всеки алфа в съвета представляваше своята глутница. Бях нервна за присъдата, но се облякох, за да отида въпреки всичко. Докато седяхме на задната седалка на колата, Лео леко стисна ръката ми. "Не се притеснявай, Тамия. Ти винаги ще бъдеш моята Луна. Обещавам ти", каза той, а аз кимнах и му се усмихнах. Някак си се бях научила да се преструвам, че му вярвам. Истината беше, че единствената причина, поради която все още бях с него, беше, че нямаше къде да отида. На съвета бяха обсъдени много въпроси. Алфа Силвестър Волков от глутницата Тъмен вълк и господар на всички върколаци беше един въпрос, който най-много тревожеше хората. Той завладя цял регион и се насочваше към нашия. Някои хора твърдяха, че Тъмният Алфа никога не напада, освен ако някой не го обиди. Въпреки това повечето вярваха, че е побойник и трябва да се подготвим. Тъй като бях алфа от друг регион, никога не го бях срещала преди, така че не можех да преценя характера му или да реша дали слуховете за него са верни или не. Едно нещо беше сигурно - човекът беше могъщ и от него се страхуваха. След като обсъдиха колко зъл е Тъмният Алфа и решиха какво да правят по въпроса, въпросът на Рамзи с Лео беше поставен на масата. "Защо отказа да постъпиш по благороден начин, Алфа Лео?", попита го Кайл и аз знаех, че той ще сметне изритването ми на улицата заради съдба за благородно, тъй като това беше, което направи на Линда. "Твоят избраник не може да те напусне, освен ако не го отхвърлиш. Грешно е да имаш отношения с твоята съдба и след това да я изоставиш", каза той строго, а Лео поклати глава. "Не стигнах докрай с нея, кълна се", твърдеше той, а Кайл поклати глава. "Не и според Аманда", каза той, а Лео се намръщи. Или той лъжеше, или тя лъжеше; какъвто и да беше случаят, хората вероятно щяха да ѝ повярват заради скъсаната ѝ рокля. "Не искаме война помежду си, Лео, постъпи по благороден начин", каза Алфа Габриел и ме погледна. "Не трябва да го спираш от съдбата му, Луна Тамия. Това е жестокост", каза ми шовинистичният копелдак. Какво беше моето престъпление във всичко това? "Не ме обвинявайте за това, Алфа", предупредих мъжа, а той се обиди. "Не аз съм този, който е подложен на проверка. Не ме замесвайте." Предупредих го аз, а той изръмжа. "Заради теб той не е приел Аманда. Не можем да позволим на двама могъщи Алфи да влязат във война, защото не искаш да споделяш. Съдбата е решила така, така че се справи с това", каза мъжът и аз не си направих труда да отговоря, защото нямаше смисъл да споря с копелето. "Очаква се да приемеш мис Аманда Ричфорд до края на седмицата. Или съветът ще бъде против теб. Може да си мощен. Може да имаш повече земя и богатство от всички нас, но заедно сме по-силни от теб. Не ни принуждавай. Наранил си Алфа Рамзи и трябва да направиш поправки, като постъпиш правилно." Каза Кайл и случаят беше затворен. Нямахме никакъв шанс срещу целия съвет, така че знаех, че скоро ще посрещнем гост в дома си. Върнах се у дома с Лео, кипящ от гняв. "Утре сутринта ще изнеса нещата си от главната спалня", казах му аз, изритвайки се от стаята, преди той да го направи. "Не", каза той. "Ще останем заедно. Тъй като Аманда е твърдо решена да дойде тук, тя ще спи в другата стая", каза той и ме погледна. "Кълна ти се, Тамия, не съм спал с нея", каза той, а аз кимнах на празните му думи и отидох в спалнята. Въртях се и се обръщах през по-голямата част от нощта, защото знаех, че животът ми ще бъде различен на сутринта. Настъпи сутринта и Аманда пристигна. Хората се взираха, докато пренасяха нещата си в дома ни. Посочих към стаята за гости и те неохотно преместиха нещата ѝ там. Сякаш чувстваха, че не трябва да бъде там. След като бяха подредили всичко в стаята ѝ, хората, с които дойде, си тръгнаха. Избягвах да говоря с нея и реших, че ще напусна къщата, когато тя избере този момент, за да заговори. "Съжалявам за неудобството, което причинявам, Луна Тамия. Знайте, че ако отхвърлянето беше опция, щяхме да го направим на мига, но мощен Алфа като Лео не би искал да бъде слаб, нито аз. Обещавам, че няма да се опитам да те заменя", каза тя и аз знаех, че знае, че е само въпрос на време. "Благодаря ти", излъгах аз и излязох от къщата. Отидох до гората, превърнах се във вълча форма и побягнах. Останах във вълча форма цял ден, до вечерта. Върнах се у дома и забелязах, че колата на Лео е паркирана пред къщата. В моменти като този ми се искаше да живеем в къщата на глутницата; те никога нямаше да имат уединение. Влязох в къщата и чух гласовете им да идват от стаята на Аманда. Те спореха за нещо. От дискусията стана ясно, че тя е излъгала срещу Лео, че са имали отношения, но само са се натискали. В крайна сметка тя спечели и сега живее с нас. Отидох в главната спалня, за да се изкъпя. Минаха две седмици и Лео се отнасяше към Аманда като към призрак в къщата. Започнах да я съжалявам. Виждах усилията му да стои настрана. Тя вече беше поискала отхвърляне няколко пъти. Знаех, че не го мисли; тя го правеше само, за да получи реакция от него. Чудех се колко дълго ще издържи на нея. Събудих се с остра болка в гърдите. Чувствах се дезориентирана, но болката скоро ме накара да се съсредоточа. Лео не беше до мен и нямах нужда да гадая къде е. Тази болка беше различна; беше изтощителна и ужасно болезнена и скоро спря рязко. Не разбрах какво се е случило, но бях благодарна, че беше спряла. Легнах отново да спя, но не можех. Сълзи от страх, предателство и тъга се стичаха по бузите ми и знаех, че животът ми е променен напълно. Сънят най-накрая дойде в ранните сутрешни часове, карайки ме да се събудя по обяд. Не можех да направя обичайните си сутрешни пробежки, защото слънцето беше изгряло, така че реших да се изкъпя. Излязох от стаята и отидох да намеря нещо за ядене в кухнята и там бяха те, смееха се и говореха. Те замълчаха, когато влязох в кухнята и трябваше да прикрия болката си. "Моля, игнорирайте ме", казах аз и се насочих към кафеварката. "Добро утро, Луна Тамия", каза Аманда твърде мило и аз я погледнах. Тя се обърна към мен, за да мога да видя знака на Лео на врата ѝ. Това обясняваше защо болката спря рязко, както ми беше казала Линда. Започнах да се смея веднага. Това беше реакцията, която излезе от мен. Смях се и кимнах. "Поздравления", казах аз, вдигнах чашата си и напуснах кухнята. "Тамия, Тамия!", извика Лео и аз спрях да ходя и се обърнах към него. "Моля те, Тамия. Това не променя нищо. Ти все още си Луна", каза той, а аз се засмях. Нямаше начин да позволя на Лео да ме използва. "Не, Лео. Аз вече не съм единствената Луна", казах му аз, а той се намръщи на мен, чудейки се какво имам предвид. Нямаше нужда да обяснявам сега. Ще го направя, когато се появи възможност. Погледнах дрехите му и не изглеждаше, че има къде да ходи, което означаваше, че ще бъдат заедно цял ден. Време беше да започна да планирам излизането си. Да, той няма да ме отхвърли и сега, след като я е заявил, няма да чувствам болка, когато са заедно отново. Време беше да започна да търся места, където бих могла да се преместя. Може да не мога да се установя отново и може да се наложи да се преместя в друг регион и да излъжа, че партньорът ми е мъртъв, но знаех, че каквото и да трябва да направя, трябва да бъде бързо. Аманда не изглеждаше мила жена и не исках да разбера.