Думите на Скарлет ме стреснаха. Побързах да отида при нея и бързо затворих приложението на играта във фона. "Скарлет, можеш да използваш всички други приложения, които искаш, но не пипай играта. От векове събирам неща, ей сега щях да тегля от пула карти, за който съм спестявала!" Тя кимна, взе таблета и започна да преглежда видеа. Точно тогава телефонът ми звънна – важно обаждане от съотборник. Излязох на балкона, за да отговоря. "Мхм, тази карта е записана. Ще ти я пратя тази вечер, след като я организирам. Таблетът е при съквартирантката ми в момента…" Когато се върнах в стаята, Скарлет ме посрещна с вид на триумфираща невинност, държейки таблета пред мен. "Джойс, изтеглих ти толкова много карти с пет звезди! Трябва да ги видиш!" Погледнах екрана на играта и замръзнах, кръвта ми се качи в главата, когато видях крещящите нули до диамантите и билетите за лотария. "Ти луда ли си? Казах ти да не пипаш играта ми! Не бях ли ясна?!" Изтръгнах таблета от ръцете ѝ, яростта ме тресеше, докато виждах цял куп нови карти на герои – нито една от тях не беше тази, към която се стремях. Изгледах Скарлет, но тя просто ме погледна с най-преувеличено изражение на невинност, цупейки се, сякаш щеше да се разплаче. "Аз… аз просто бях любопитна. Всички играят тази игра, затова исках да видя какво представлява… Никога не съм играла игри преди, не и на село…" Не издържах повече. "Какво общо има това, че не си играла игри с мен? Има тонове неща, които никога не си правила. Аз ли съм отговорна да те превеждам през всичко, стъпка по стъпка? Не съм ти майка!" Тя не очакваше да избухна така. Замръзна за момент, след което отново се нацупи, опитвайки се да се оправдае с жален глас. "Видях онлайн, че трябват карти с пет звезди за тази игра, и си помислих, че ще се зарадваш, ако ти помогна да получиш някои…" "Ако искаш карти, тогава си направи свой акаунт и харчи свои пари! Защо пипаш моя? Имаш ли представа колко време съм събирала тези неща?!" отвърнах аз. От горното легло Лили хвърли плюшена играчка по мен с подигравателна усмивка. "Какво е това викане? Събуди ме от дрямката ми. Това са просто предмети в играта, колко могат да струват?" Изпуснах си нервите и хвърлих играчката обратно по нея. Лили изглеждаше шокирана и не отвърна веднага. "О, не струват нищо, а? Е, може би ще се обадя в полицията и ще ги оставя да ти кажат колко струват." Извадих телефона си и решително се обадих на полицията. Лицето на Скарлет пребледня, когато видя, че съм сериозна да се обадя в полицията. Тя застана до мен, опитвайки се слабо да се извини и надявайки се да се откажа. Игнорирах я и бързо започнах да сортирам данните от играта си, обръщайки се към приятели в геймърската общност, за да намеря професионален оценител. Също така събрах доказателства за всичко, което се беше случило. Полицията пристигна доста бързо. Виждайки твърдото ми решение, те ни отведоха всички в участъка за разпит. "И така, Скарлет Нюман, без разрешението на Джойс Ландън, сте влезли в нейния акаунт в играта и сте използвали нейните предмети в играта, което е довело до загуба за Джойс?" Гласът на полицая беше студен и сериозен, докато се взираше в Скарлет. "Не… не, не е така. Джойс знаеше, тя се съгласи…" Гласът на Скарлет трепереше, но тя отказа да признае истината. Отворих таблета и пуснах запис, превъртайки до съответната част от разговора ни. "Не, не съм се съгласявала да използва акаунта ми. Ето доказателството." В бързината си да запиша сцената от играта за съотборника си бях забравила да затворя приложението за запис на екрана. То беше заснело всичко, включително и предупреждението ми към Скарлет. Когато чу гласа ми да казва: "Не пипай играта ми", лицето на Скарлет стана призрачно бледо. "Скарлет, въз основа на предоставените доказателства, вие наистина сте извършили кражба. Наказанието ще бъде определено въз основа на стойността на загубата."