"Скарлет, ти ли отвори моя шампоан Revista?" Вдигнах току-що отворената бутилка шампоан и я поднесох точно под носа на Скарлет Нюман, която беше заета да си суши косата. Тя спря и ме погледна с лице, пълно с невинност. "Видях, че е за възстановяване на увредена коса," каза тя, свивайки леко рамене. "Косата ми е толкова груба, помислих си да го пробвам. Какъв е проблемът?" Поех дълбоко въздух, потискайки раздразнението си, и се обърнах, за да върна шампоана в шкафа. Още в първия ден в университета Скарлет се представи пред класа като бедно момиче от провинцията. Нашият съветник любезно ни призова да ѝ подадем ръка и да бъдем по-отзивчиви, така че да ѝ помагаме се превърна в ежедневие. Но тя никога не изглеждаше доволна от обикновените неща. Не, винаги искаше луксозни артикули от висок клас и постоянно молеше да ги заеме. Върнах бутилката обратно, обърнах се и я погледнах, говорейки бавно, дума по дума. "Вече ти казах, можеш да използваш онези бутилки Rejoice. Тази е подарък от приятелка – дори не планирах да я отварям..." "Джойс, страхуваш ли се, че мога да я счупя...?" Скарлет сведе очи, гласът ѝ беше тих и приглушен. "Знам, аз съм просто бедно момиче от провинцията. Никога не съм използвала нищо хубаво, така че разбирам, ако се притесняваш..." "Не, аз—" "Ох, това е просто шампоан Revista. Какъв е проблемът?" Гласът на Лили Бекер прекъсна моя, думите ѝ бяха пренебрежителни. "Скарлет, използвай моя – този в черната бутилка." Лили, която лежеше на горното легло, подаде глава иззад завесата с презрителен поглед, прекъсвайки опита ми да обясня. Скарлет ѝ се усмихна благодарно, след това ме погледна с лека подигравка и се върна да си суши косата. Лили беше най-заможната в нашето общежитие и когато ставаше въпрос за безмилостните молби на Скарлет, тя винаги беше щедро готова да ги изпълни, хвърляйки презрителен поглед към мен и Жасмин, че сме дребнави, обвинявайки ни, че изобщо не сме отзивчиви. За някой като Лили, с нейния произход, не беше нищо да помогне на Скарлет, но за Жасмин и мен беше различна история. Семействата ни вече се бореха и се чувствахме сякаш ни молят да дадем още, за да нахраним суетата на Скарлет. Веднъж ѝ дадох чисто нова бутилка тоник, само за да ми я върне наполовина използвана, твърдейки, че си мислела, че тоникът е предназначен за нанасяне по цялото тяло. А кремът за очи от 20 мл? Използва половината от него, намазвайки го дебело около очите си като маска, мигайки към мен и казвайки: "Блогърите онлайн правят така." С течение на времето Жасмин и аз се уморихме да ѝ даваме добрите си неща назаем. Да помагаш е едно, но има граница на това колко можеш да жертваш за чуждата суета. Скарлет вече не ни молеше за ежедневни нужди. Вместо това тя насочи вниманието си към нашата електроника. "Джойс, това най-новият iPad ли е? Може ли да го пробвам? Виждала съм го само в рекламите." Електрониката не губи нищо от това, че се използва малко повече – може да изтощи малко батерията, но това е всичко. А с някои от задачите напоследък, които изискват проучване, Скарлет нямаше нищо друго освен телефона си. Така че, помислих си, защо не? Подадох ѝ таблета, давайки ѝ паролата. "Хей, това е популярната игра, за която всички говорят, нали? Може ли да пробвам да играя?"