— Това ли е за мен? — попита Съмър. Фрейзър повдигна изискано вежда, остави настрана инструмента за чупене на раци и посегна към влажна кърпа. С непринудена грация избърса пръстите си. След това, протягайки гладките си, подобни на нефрит пръсти, той нежно отстрани малко петънце храна от ъгълчето на устните на Съмър. Следа от снизхождение проблесна в дълбоките му, омайни очи, докато я гледаше мълча