Часовникът показваше, че е след полунощ, а Ария спеше дълбоко, напълно забравяйки всичко около себе си. Изтощена от натоварения ден, единственото, за което копнееше, беше спокойна почивка. Изведнъж усети тежест върху себе си, която смачкваше дребничката ѝ фигура и я притискаше по-дълбоко в матрака. Паникьосана, тя отвори очи, отчаяно погледна през тъмнината на стаята и видя тези пронизителни яркосини очи да я гледат с непознати емоции. Не беше нужно да включва лампата, за да разбере, че човекът, който я докосва, е нейният съпруг. Тя го познаваше много добре - докосването му, миризмата му, очите му и дъха му. „Защо носиш бикини? Забрави ли, че ти казах да не носиш бикини и винаги да си готова за мен в леглото ни?“, изръмжа той заплашително в ухото ѝ, карайки Ария да потръпне от страх. Ария не искаше да ядосва съпруга си, но забрави всичко за това, когато легна на леглото и заспа мигновено. Напоследък не се чувстваше добре, а днес беше толкова уморена и болна, че не можеше да мисли за нищо друго освен за почивка. Това извинение обаче нямаше да проработи при съпруга ѝ, Алесандро Валентино, мафиотския бос на Западна Италия. Въпреки че беше много богат и красив мъж, той беше още по-опасен, никой не искаше да го разстрои, защото единственият отговор, който получаваше в замяна, беше куршум в главата. Ария също много се страхуваше от съпруга си. Бракът им не беше нормален, а традиционен, уреден съюз. Алесандро се беше оженил за Ария, защото дядо му настояваше за това. Ария беше сирак, който спаси живота на дядото на Алесандро, а дядото вярваше, че Ария е перфектната булка за внука му. Когато Алесандро отказа, дядо му заплаши, че ще се отрече от него и ще го лиши от наследството му, включително мафиотската империя и Valentino Enterprises, ако не се ожени за момичето по избор на дядо си. Дядо му беше страховита фигура в света на мафията и никой не смееше да му се противопостави. Дядото на Алесандро беше избрал Ария за своя внучка заради нейната простота и добра природа. Алесандро обаче не се интересуваше особено от нея и я смяташе за златотърсачка. Никога не пропускаше възможност да ѝ напомни за презрението си. Пламенните очи на Алесандро се впиваха в нея. Той беше гол и топъл, лежеше над нея, а тялото ѝ реагираше неволно на докосването му. Тя се стресна и изпищя, когато съпругът ѝ бързо разкъса бикините ѝ и влезе в нея без предупреждение, карайки Ария да извика от болка. Не беше подготвена и последното нещо, за което мислеше, беше да прави секс тази вечер. „Мамка му, толкова си суха“, изсумтя Алесандро с отвращение. „И колко пъти съм ти казвал да се изкъпеш и да се преоблечеш, преди да заспиш? Миришеш толкова лошо, цялата в пот и подправки, сякаш си била заобиколена от тях през целия ден“, каза той с намръщено лице. Това не беше нищо ново за нея; през трите години брака си тя отдавна беше приела, че той не я обича. Но постоянните обиди бавно я убиваха, малко по малко. Въпреки всичко, тя все още се вкопчваше в надеждата в сърцето си, че един ден той ще се влюби в нея. Един ден. Ария отмести поглед и стисна устни, неспособна да понесе още унижение от пронизителния му поглед и язвителните му думи. Но в следващия момент той потопи глава във врата ѝ, вдишвайки дълбоко, сякаш се наслаждаваше на аромата ѝ, за разлика от унизителните му думи. Дъхът ѝ секна, когато усети как пръстите му се докосват до клитора ѝ, движейки се бавно, преднамерено. Мокрият му и топъл език се плъзна по копринената кожа на гърлото ѝ и тя захапа устна, за да заглуши евентуални стонове, които заплашваха да избягат. Но усещането беше твърде силно и я накара неволно да изрече име. „Ах, Алесандро!“ Изведнъж той спря, вдигна глава и я погледна с плашещ поглед. „Какво току-що каза?“ прошепна той, гласът му беше бавен и опасно тих, карайки Ария да преглътне трудно. „Аз... съжалявам, г-н Валентино“, заекна тя, думите се изсипаха от треперещите ѝ устни. Не ѝ беше позволено да го нарича с малкото му име. Алесандро ѝ беше забранил да го прави, заявявайки, че само семейството и приятелите му могат да се обръщат към него с малкото му име. Тя не можеше. „Точно така. За теб съм само г-н Валентино“, заяви той студено, тонът му режеше като лед. „Мамка му, имаш толкова лош вкус“, подигра се той, облизвайки пръста си, напоен с влагата ѝ, погледът му беше леден, докато я гледаше. Но думите му не съответстваха на действията му, докато облизаше пръста си, сякаш имаше толкова добър вкус. Сърцето на Ария се сви, когато усети тежестта на унижението му, очите ѝ блестяха от жиленето на обидите му. Той си мислеше, че може да я възбуди, като я накара да се чувства нежелана, но това само подхрани гнева ѝ. Искаше ѝ се да го отблъсне, да му крещи и да го пита защо не може да я остави на мира и да отиде да чука жените, които е прегръщал по време на партитата от висшето общество. Но знаеше, че е по-добре да не се предизвиква самия дявол. Тя се втренчи в очите му, очаквайки да види гримаса или омраза, но за нейна изненада те останаха неразгадаеми, гледайки я безмилостно, сякаш беше най-красивото нещо на света. Пръстите му отново заиграха с клитора ѝ и той яростно тласна бедрата си, влизайки отново в нея, а хлъзгавата ѝ кожа го обгърна лесно. Устните му намериха нейните, целувайки я с такава жажда, сякаш бяха разделени от години. Но реалността беше далеч от това; той правеше секс с нея всяка вечер, независимо от изтощението ѝ или отвращението, което винаги изпитваше към нея. Ария не можеше да проумее защо таеше такава враждебност към нея, но не можеше да прекара и нощ без нея. Ако не го познаваше толкова добре, можеше да сбърка действията му с действия на влюбен мъж. Но той беше Алесандро Валентино, най-безмилостният и жесток мъж на света. Липсваше му способността да чувства каквото и да било; сърцето му беше студено като лед. Алесандро никога не беше нежен, винаги груб и безмилостен любовник между чаршафите. Ария беше свикнала с неговата грубост и агресия в леглото, но днес се страхуваше да не бъде наранена, когато Алесандро ускори крачката си. „Чакай, г-н Валентино!“, изтърси тя с паника в гласа си. „Защо? Какво не е наред?“, попита той с раздразнение в тона си. „Моля ви, бъдете нежни тази вечер“, прошепна тя с умолителен глас. „Какво е толкова специално тази вечер?“, изкиска се сухо Алесандро. „Аз... не се чувствам добре“, промърмори Ария, свеждайки очи. Но Алесандро я хвана за брадичката, принуждавайки я да го погледне. Ария си помисли, че вижда загриженост в студените му сини очи, но в следващия момент тя изчезна, оставяйки я да повярва, че е просто плод на въображението ѝ. „Какво е това? Някакъв твой нов номер?“ Той присви очи и я погледна. Ария мълчеше, отказвайки да отговори. Ставайки нетърпелив и решен да предизвика реакция от нея, Алесандро прехвърли краката си през раменете си, прониквайки дълбоко и бавно разклати бедрата си, карайки я да ахне. „Приятно ми е да те виждам как боли под мен“, призна той с лукава усмивка и точно това се страхуваше Ария. Но изглеждаше, че той не беше в настроение да я слуша. Затова тя лежеше там като безжизнено тяло, оставяйки го да прави каквото си иска с нея. Изненадващо, Алесандро беше нежен тази вечер, опитвайки се по всякакъв начин, за да доведе до оргазъм, въпреки отказа на Ария да отговори. И все пак предателското ѝ тяло се поддаде на съблазняването на съпруга ѝ и тя го мразеше. След като почти я пленява в продължение на два часа и свършва в нея три пъти, Алесандро се строполи върху нея, изтощен и сънен. Тя нежно докосна рамото му и го обърна настрани на леглото, тъй като беше твърде тежък за нея. Но друга тревога тежеше силно в ума ѝ. Дни наред се чувстваше зле и гадеше, тялото ѝ я предаваше по начини, които не можеше да игнорира. И когато цикълът ѝ пропусна, знаеше, че трябва да се изправи пред истината. Тази сутрин си беше направила тест и малката бяла пръчица потвърди страховете ѝ: беше бременна. Заля я смесица от емоции – радост, страх, несигурност. Но най-важната беше трудната задача да каже на Алесандро. Той беше дал да се разбере съвсем ясно още от самото начало, че не иска дете от нея, и мисълта за реакцията му я накара да побие тръпки. Не можеше да си спомни кога е забравила да вземе хапчето си и това чудо се е случило. Но дълбоко в себе си, под страха и несигурността, проблясваше лъч надежда – надеждата, че може би, само може би, Алесандро ще я изненада с разбиране и приемане и това може да бъде ново начало и за тях, с нов живот, идващ в семейството им.