Селена, гледна точка
Той ме държи през кръста, притискайки тялото си близо до моето.
– Току-що изръмжа ли по мен? – пита той, лицето му е само на сантиметри от моето.
Поглеждам в очите му и гневната ми енергия съвпада с неговата.
– Разбира се, че да! Писна ми да ръмжиш – изплювам му.
– Трябва да си щастлива, че това е единственото, което съм направил досега.
Той се навежда напред, горещият му дъх
















