Киан, гледна точка В началото никой не обелва и дума! Приближавайки се до мястото, където всички стоят, обръщам глава и поглеждам Ема, знам, че тя знае нещо. – Какво има, Ема? – питам и трябва да сдържа гнева си, за да не избухне, не е нейна вината! Виждам как раменете ѝ увисват, преди бавно да повдигне очи и да ме погледне. – Шоколадът, който донесе, е напоен с малко от кръвта му! – казва тя и ви