Киан гледна точка Излизайки от стаята, ме обзема усещане, че трябва да се върна при нея, но го отблъсквам и продължавам да ходя. Нещо не е наред с нея и трябва да стигнем до дъното на това. "Какво разбра за нея?" пита моят бета Деклан в момента, в който излизаме от стаята за разпити. "Точно в това е проблемът! Не разбрах нищо. Тя няма никаква миризма!" казвам му, докато вървим по коридора. "Странно! Тя дойде с разбойниците, които заловихме, никой от охраната не забеляза нищо различно в нея", казва той, когато стигаме до края на коридора. Почти всяка килия тук долу е заета от разбойници, с които се борим извън кралството. Те са атакували нашите съюзи и всички се опитват да разберат какво става тук. "Разберете кой я е заловил и го пребийте! Искам да знам и най-малкия детайл!" казвам му, преди да се изкача по стълбите. "Ще отида да говоря с патрула, който ги е заловил!" казва той и тръгва в другата посока, след като излизаме горе. Пресичам двора и се отправям към замъка. Влизайки вътре, отивам направо в кабинета си. Този проблем с разбойниците, пред който сме изправени напоследък, никой от нас не може да стигне до дъното му. Докато разглеждам някои файлове в кабинета си, баща ми влиза. "Здравей, сине! Чух, че сте заловили още разбойници вчера. Има ли нещо ново?" пита той, преди да седне пред мен. Слагам файловете на масата и се облягам на стола си. "Не, няма. Никой от тях не казва нито дума, дори когато ги пребиват до смърт, те си държат устата затворена!" казвам му. "Нещо не е наред с всичко това! А не сте открили нищо за изчезванията?" прокарвам ръка през косата си и поглеждам файловете си. През последната година изчезнаха няколко души и никой глутница не е открила следа от тях. "В момента няма нищо ново", казвам, когато се чука на вратата на кабинета ми и Деклан отваря вратата. Той отива направо до стола до баща ми и сяда. "Откри ли нещо?" казвам и той се обляга на стола си. "Открих охраната, която я е заловила, но никой от тях няма какво да каже за нея. Всичко стана толкова бързо! Когато ги простреляха с вълча отрова, те започнаха да се бият помежду си и когато ги хванаха, повечето от тях вече бяха пребити!" казва той с намръщено чело и аз вече знам, че има нещо повече. "И какво?" казвам, когато той не продължава. "Ами, няколко от нашите охранители казват, че са видели белия вълк в битката!" Поглеждайки го, той изглежда толкова озадачен, колкото и аз. Белият вълк е изключително рядък и не сме имали такива от няколкостотин години. Толкова са редки! Можем да четем за тях само в книги и там пише, че всеки бял вълк има различни дарби, някои имат няколко, а други само една. Преди около три години започнахме да чуваме слухове, че е забелязан бял вълк. Още по-озадачаващо е, че има съобщения от цялата страна, а не от конкретно място. "Как е възможно и къде е отишъл?" питам го. "Никой не е видял какво се е случило с него", въздъхва той и се навежда напред. "Може ли да е техният лидер?" задава въпроса, който от известно време се върти в главата ми. "Може и да е", просто заявявам, ще трябва да сляза утре сам и да започна да разпитвам всички, които са оцелели през нощта. Няколко от тях бяха в лошо състояние и може да не оцелеят. "Ще излизаме тази вечер! Защо не се присъединиш към нас?" пита Деклан и ме поглежда. "Нямам време!" просто му заявявам. "Сине, мисля, че трябва! Не знаеш, може би имаш втори шанс за другар там навън и няма да я намериш тук", казва баща ми и аз го поглеждам за кратък момент. Никога не съм им казвал, че вече я намерих преди три години на гробището, когато току-що бях погребал първата си другарка. Прогоних я от кралството си, не искам слаба другарка отново и това малко момиче пред мен беше точно като първата ми другарка. По-скоро ще бъда без другарка, отколкото да бъда свързан със слаба, никога не съм съжалявал за решението си! "Не, нямам и не искам", просто им казвам и започвам да преглеждам файловете си отново. "Добре, помисли си, можем просто да хапнем нещо", казва Деклан, преди да стане от стола си и да тръгне към вратата. Той я отваря и излиза, оставяйки ме и баща ми сами в кабинета ми. "Сине, трябва да излезеш извън тези стени, минаха три години, откакто тя почина! Време е да продължиш напред." Просто свивам рамене към него. Никой от тях няма да разбере, ако им кажа за нея, предполагам, че на родителите ми ще им е най-трудно да разберат защо го направих. "Добре, ще те оставя да го направиш по твоя начин", казва той и става от стола си. Кимвам му, преди да излезе от кабинета ми. Когато оставам сам, отварям чекмеджето си и изваждам файла от дъното, не съм го гледал от няколко години. Поставяйки го на бюрото си, го отварям. Красивите ѝ сини очи са първото нещо, което виждам, тя изглежда толкова крехка и невинна на снимката. След като я прогоних от кралството си, разбрах, че е дъщеря на главния ми воин и те я търсиха ден и нощ в продължение на почти шест месеца, преди да се откажат. Тя си тръгна безследно, след като излезе от кралството ми. Дори помогнах да я търся, част от мен просто искаше да знае къде е отишла, но нямаше следа от нея. Затваряйки файла ѝ, го връщам в чекмеджето и изключвам светлините в кабинета си, преди да изляза.