Киан гледна точка Чувам някой да крещи отчаяно името ми и знам, че каквото и да е, сериозно е. Обръщам се и оставям хората си да убият последните двама разбойници и да се върна там, откъдето идва писъкът. Заобикаляйки храстите, оставих приятелката си, преди да се преборя с червените, дъхът ми заседна в гърлото. Знаех, че е ранена, но нямах време да видя колко сериозно е положението. Ето я, умира н