Гледната точка на Бела "ТОВА ТРЯБВА ДА Е ШЕГА!", изтръпнах, когато видях кой ще е моят съквартирант. "Моля те, кажи ми, че си чистачката", грубо помоли обитателят на стаята. "А аз се надявам, че си водопроводчикът", отвърнах аз. "Уоу, мацко! Тази гореща хапка пред теб може да изглежда дяволски секси без тениска, докато работи водопровод, но любезно си задръж извратените фантазии за себе си", арогантно отговори той. "А сега ме извини, но трябва да поспя, за да съм красив. Това хубаво лице тук се нуждае от поне 8 часа сън, за да изглежда толкова свежо", добави той, като грубо ме блъсна по рамото и затръшна входната врата пред лицето ми. "Какво, по дяволите?", невярващо изругах и веднага вдигнах шум, като заудрях гръмовно по вратата. "Какво, по дяволите, кучко? Искаш ли да събориш вратата ми?", изкрещя ужасно дразнещото говорещо лайно, след като отвори вратата за втори път. "Махай се", ядосано казах аз, като го отблъснах, стъпвайки върху краката му, и след това прекарах колелата на багажа си върху същите тези крака. "По дяволите!?", изскимтя той в агонизираща болка, докато стоеше вцепенено до вратата и я заключи. "Просто не мога да повярвам, че този огромен университет не можа да ми намери прилична стая с прилична съквартирантка", отбелязах аз, оглеждайки безупречно чистата обстановка около мен. "А аз не мога да повярвам, че родителите ти не можаха да създадат прилично дете", подигра се той. "Коя е твоята стая?", попитах, пренебрегвайки унизителната обида. Апартаментът беше безспорно подреден и двете стаи бяха също така безупречно чисти с оправени легла. Изглежда, че този е гермафоб или маниак на чистотата, или и двете. "И двете са МОИ. А сега си измъкни мръсния задник оттук и поискай смяна на стаята", поиска този висок метър и осемдесет, красив мъж. "Предполагам, че твоята е лявата тогава", сви рамене аз и задърпах багажа си, преди да затворя вратата. Веднага след това се чу почукване и аз се поколебах да отворя за известно време, но тогава се чу гласът на момчето. "Госпожице, моля, отворете вратата. Трябват ми нещата ми", каза той и аз веднага отворих вратата. Веднага след като го пуснах, веднага съжалих за решението си. "О, Боже мой! Какво, по дяволите, правиш?", изпищях аз, докато го гледах как се опитва да си оправи пижамата. "Какво мислиш, че правя?", попита той със зла усмивка. "Пикаеш на леглото, за да си обозначиш територията?", контрирах аз несигурно. Поне така изглеждаше за мен. " .... " " .... " "Мислиш ли, че съм куче?", попита той озадачено. "Да, и то гадно", отвърнах аз. "Моля те, не ме хапи", помолих. "Шуш, кученце, шуш", драматично казах аз, като махнах с гърба на ръката си, за да го изкарам от стаята си. "Толкова си глупава", изсумтя той и се запъти към гардероба на стаята, за да си вземе нещата. "Защо, по дяволите, се опитваше да си оправиш пижамата, ако просто трябваше да си вземеш нещата?", възмутено попитах аз. "Защото си оправях колана, за да мога да коленича, за да взема тези", ядосано отговори той, като посочи нещата си. "О!", овчедушно възкликнах аз и се обзалагам, че бузите ми порозовяха като глупак. "Между другото, името ми е Кай. Как е твоето?", попита той, докато събираше всичките си неща. "Диас. Бела Диас", представих се аз. "А аз съм Бонд. Джеймс Бонд", драматично каза той, имитирайки гласа ми. "Толкова си груб", отбелязах аз, като сбърчих лицето си от досада. "И вие не сте точно възхитителна, госпожо", отвърна той. "Вече предвиждам една нещастна година с теб", въздъхнах аз. "Ами да поискаш смяна на стаята тогава?", сви рамене той. "Опитах се, гений", подиграх се аз. "Деканът лично ми каза, че всички други стаи са пълни, с изключение на една проклета стая тук", промърморих аз. "Отиди да живееш с родителите си тогава или си намери апартамент наблизо", предложи той. "Не ми казвай какво да правя или какво да не правя, но тъй като толкова се интересуваш да знаеш, тогава ще ти кажа, че съм тук със стипендия и възнамерявам да се възползвам максимално от нея, включително и от безплатното настаняване от университета", казах аз и докато стигнах до последната част от изречението, буквално крещях, докато бутах гърдите на момчето, което ме гледаше с широко отворени очи. "На колко години си, Бела?", попита той съвсем сериозно, повдигайки вежда. "На 17 години съм, но ще стана на 18 следващия месец", отговорих аз. "Защо питаш?", попитах аз, скръствайки ръце пред гърдите си. "Деканът ти даде стая с учител?", той повече констатира, отколкото попита в шок. "И как така си в университет на толкова млада възраст?", попита той. Сега беше мой ред да стоя с отворена уста с втрещена изражение. "ТИ СИ КАКВО?", изпищях аз, когато осъзнаването ме осени. "Това са преподавателски жилища", отговори той развеселен с усмивка. Уф. Мразя го, когато се усмихва така. И на всичкото отгоре, не само ще живея с мъж задник, но и с задник, който е и учител? Чудесно! Просто да си еба живота. Но тогава просторният апартамент отговаря на толкова много въпроси. Студентските общежития не са предназначени да бъдат толкова уютни. Въздъх! Просто ще се науча да се приспособя може би, което едва ли мисля, че е възможно с този кретен. "Не отговори на предишния ми въпрос", настоя той. "Какво правиш в университет?", попита той отново. "Пресскочих няколко класа в училище и когато бях на 14 години, отидох в колеж. След това получих стипендия тук и ще уча следдипломна квалификация по бизнес науки за 1 година", обясних аз. "Страхотно. Ще контролирам и оценките ти тогава", посочи той. Трябва да се шегува. Може ли животът ми да стане още по-оплескан с този кретен? Нгх. "На колко години си?", попитах с повдигната вежда. Изглеждаше като великолепен тийнейджър. "Не знаеш ли, че е грубо да питаш възрастните за възрастта им?", подигра се той. "Мислех, че си умна, но се оказва, че си тъпа като новородено кученце", подразни той. Този човек прави дори дишането на същия въздух като него невъзможно. Кълна се, че ще направя живота му ад, точно както той направи за мен в магазина за сладолед. Кретен. "Благодаря ти за ценното образование, дядо. Попитах само от добра воля, за да мога да отброя дните ти, когато ще получиш сърдечен удар и ще умреш в собствените си лайна", сладко казах аз. Лицето му веднага се промени при тази неочаквана реплика и аз танцувах малък победен танц в главата си, виждайки го да кипи от ярост. "И аз съм на 17 години", разкри той и този път беше мой ред да покажа шока си. Мислех, че има вид на тийнейджър, но трябва да е в началото на 20-те си години, но на 17? Това беше теоретично невъзможно! Тогава той не е професор тук? "Не се шегувай с мен!", намръщих се аз, но той само се усмихна в отговор. "Не, говоря истината. Защо бих лъгал?", попита той, свивайки рамене. "Стана професор на 17 години?", попитах аз с недоверие. "Не, госпожо. Станах професор, когато бях на 16 и също ще стана на 18 следващия месец", разкри той. "Това е толкова странно", промърморих под носа си. "Чух това", фалшиво се закашля той. "Трябваше да чуеш", изсумтях аз и побързах да вляза в тоалетната, за да се махна от тази дразнеща личност. Веднага след като влязох в тоалетната, нещата бързо ескалираха от лоши към по-лоши! "О, БОЖЕ МОЙ!!!", изкрещях ужасено и веднага след това Кай дойде тичайки в банята. "Какво се случи? Какво се случи?", попита той ужасен, оглеждайки безупречно чистата тоалетна. "ТОВА Е ОБЩА БАНЯ!?", изпищях отново ужасено. "Джиз, жено. Почти ми докара сърдечен удар, когато изкрещя така. Със сигурност трябва да получиш награда за преиграване", избърбори той. "Как можеш да бъдеш толкова спокоен за тази уговорка?", попитах аз в шок. "Когато изкрещя така, си мислех за по-лоши неща, но сега, като спомена, споделянето на целия апартамент с теб също не е страхотна идея, ако питаш мен", отвърна нахалният мъж. "Трябва да се извиниш", промърморих аз от нищото. "О, наистина? За какво?", попита той с развеселен глас, скръствайки ръце. "За начало да започнем с това, че ми съсипа роклята с ваниловия си сладолед в магазина за сладолед и след това изля колата си върху главата ми, за да ме превърнеш в "Кола сладолед", отговорих аз ядосано. "Твоя беше вината, че се спъна в мен и съсипа МОЯ любим сладолед", упорито отвърна той. "За учител си доста шибан модел за подражание", ядосано промърморих аз. "Готова ли си?", раздразнено попита той. "Какво?", попитах аз в шок. "Попитах ГОТОВА ЛИ СИ, ПО ДЯВОЛИТЕ? Готова ли си с брътвежите и приказките си за мен? Нека просто да уважаваме пространството си засега и да направим график за банята, както и график за кухнята, за да можем да извършваме ежедневните си дейности спокойно и независимо един от друг. Виждам, че сме заседнали един с друг за цяла проклета година, така че ще бъде по-добре, ако се държим цивилизовано един към друг. Това е просто въпрос на 2 проклети семестъра", най-накрая завърши той монолога си. "Добре", съгласих се аз и се върнах в стаята си. "И да. Не пипай моите хранителни стоки или бутилки с вино и аз няма да пипам твоите неща. Просто стой далеч от стаята ми и аз ще стоя далеч от твоята. Не влизай в стаята ми, без да почукаш и за бога, поддържай всичко чисто в апартамента", инструктира той и аз просто кимнах в знак на съгласие. Това, което каза, имаше смисъл и честно казано, бях твърде уморена, за да споря с него в момента. Така че най-доброто нещо беше просто да се съглася с това, което казваше. Ще се оправя с него по-късно. Сега просто исках той да излезе от стаята ми, за да мога да си почина. Просто исках да спя и да сънувам дома си. Толкова много ми липсваше домът. Моят истински дом. Сладък дом. Въздъх! Не знам кога свалих роклята си и събух обувките си, но скоро бях обгърната от топлината на завивката и умът ми се отнесе към страната на сънищата веднага щом главата ми докосна възглавницата. * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *