От гледната точка на Бела: Иска да се отнасят към него като към възрастен? Добре тогава. Ще получи същото отношение. Във всеки случай, преживяла съм много лайна в този живот. Този мъж не е нищо пред истинските боклуци, през които преминавам. Задник. Докато се губех в подобни мисли, тялото ми работеше само и докато приключих с почистването на плота, осъзнах, че несъзнателно съм измила чиниите и съм почистила кухнята. Старите навици трудно умират, предполагам. Въздъх! Върнах се в стаята си и извадих книгите си, за да се подготвя за лекцията следващата седмица. Да. Подготвях се предварително, а след това спях и се размотавах в час. Аз съм жизнено момиче, какво да кажа! ДЗЪН! ДЗЪН! ДЗЪН! Кой ми пише толкова късно през нощта? Неизвестен: Здравей, Диас! Доминик тук. Аз: Здравей, Домз!! Защо ми пишеш толкова късно? ДомДом: Просто исках да знам към кой клуб ще се присъединиш? Прослушванията са утре. Аз: Още не съм решила. Това ли е твоят начин да флиртуваш? Защото е пълна скръб :P ДомДом: Признавам си вината и хей! Винаги работи. Млък! Аз: При мен не подейства. ЛОЛ. ДомДом: Защото си луда. Аз: Губиш точки, като ме наричаш луда, любовнико ;X ДомДом: О, шит. Имам ли още шанс да ти въздействам с чара си? Аз: Съжалявам, Домз. Изпусна възможността си. Сега официално си във френдзоната, бейб. ДомДом: Да ме наричаш бейб няма да облекчи болката от попадането във френдзоната, Диас. Аз: Уау! Значи има същия ефект като да ми пишеш в полунощ. Хехе. ДомДом: Щом сме приятели сега, значи си луда кучка. Хаха. Аз: Сега ли си показваш истинските цветове, Дом Дог? xx ДомДом: Лол, не. Още не XD Аз: По-лош си? О, Боже мой!! ДомДом: Момичето на пениса ми звъни. Трябва да тръгвам! Чао, сладурче xx Аз: Имам чувството, че ще станем наистина добри приятели. ДомДом: Приятели за секс или приятели за гушкане? Аз: Приятели за секс? Гадост. Малък ти е там долу, Домз. ДомДом: След като го опаковам три пъти безопасно под боксерките си, може и да ти се стори малък, скъпа xx Аз: Мечтай си, бейб. Знам, че не е подарък с опаковка на Южния ти полюс xx ДомДом: Хаха, добре. Все пак наистина трябва да свърша. Ще се видим утре в училище. Аз: Опитай се да не мислиш за мен, докато свършваш XD ДомДом: Не искам да ми пречат. И то от приятел. Благодаря, не. Лека нощ xx Аз: Аwww. Покрий пънчето си, преди да се качиш. Лека нощ. ДомДом: О, Боже, ужасна си. Аз: Казвали са ми го много пъти преди :P Отхвърлих телефона си и се върнах към четенето на последната страница от главата, когато изведнъж чух вратата на съседната стая бавно да се отваря с възможно най-малко шум. Но нали знаете, вълчите уши. Можех да чуя всичко. Какво кроеше Кай сега? Във всеки случай не ме засягаше. Можеше да ходи по дяволите, ако искаше, в този безбожен час. Ъх. Изобщо не ми пукаше. * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * От гледната точка на Кай: Уау! Тя е почистила всичко!! И защо още е будна? Как ще стане рано, ако не спи навреме? "Не се дръж като баща ѝ, Кай. Отпусни се и спи", телепатично ми каза моят вълк, Декстър. "Не и преди да ѝ приготвя сутрешна изненада, точно както тя ни направи днес!", самодоволно се усмихнах наум. "Вие, децата", простена Декстър и се отдръпна в задната част на съзнанието ми. След като намазах ютията със сос барбекю и поставих глинени саксии точно пред стаята на дявола, сложих чифт чехли, завързани заедно с тънък и опънат конец, който беше прикрепен към кофа с вода, поставена точно върху вентилатора. Щеше да бъде забавна сутрин! Просто нямаше търпение. Ухууууу!!!! * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * От гледната точка на Бела: "Мхм, сънят беше толкова добър", промърморих, докато се протегнах призори. Часовник: 4 сутринта "От доста време няма кошмари!", въздъхна вълкът ми, Сноу, в съзнанието ми. "Защо мириша на кал?", попитах, докато се намръщих и потрепнах с нос. "Трябва да отидем на тренировка, Бела. Побързай", настоя Сноу и аз се съгласих, забравяйки за странната миризма. Отворих прозореца на стаята си, изскочих през прозореца и се приземих плавно на човешките си крака. "Къде мислиш, че се измъкваш?", излая познат мъжки глас в мразовитата тишина на утрото. Шит. Разкриха ме. Какво да кажа? Мисли, Диас. Мисли. "Просто кажи истината, глупачке. Не казвай частта за вълка", изсъска Сноу в съзнанието ми. "Отивах на джогинг. Имаш проблем с това?", попитах с повдигната вежда. "Да, имам много проблеми. Първо, трябва да се мисли за полицейския час. Второ, защо използваш прозорец на втори етаж, за да скачаш и последно, искаш ли да се разболееш или да те отвлекат? Буквално не носиш нищо", изброи всичките ми грехове на един дъх с презрение. Самият той едва носи нещо и аз съм вълк, за бога! Вълците не чувстват студ. Дъх! Обърнах се към досадния си съквартирант и учител, преглъщайки гнева си и сладко казах: "Господине, съжалявам, но трябва да отида на джогинг. Не мога да объркам графика си", отговорих и се обърнах на пети, за да избягам от мястото. Изненадващо, Кай ме настигна и затича до мен. Какво по дяволите? Как да тренирам сега? Шит. "Ти никога не слушаш", измърмори той. "Сега ще трябва да тичам с теб", въздъхна той. "Ще се оправя и сама, господине", отговорих раздразнено и се опитах да го надбягам с човешки възможна скорост, но упоритият мъж беше непреклонен да поддържа темпото с мен! Как изобщо е в състояние да тича с това темпо? "Виждаш ли силните му изваяни гърди и плочките? Изглежда толкова дяволски силен и горещ, Бела", измърка вълкът ми в главата ми. "Разгонен вълк", телепатично отговорих с въздишка. "Не, няма да се оправиш. Тичаш по време на полицейски час и аз трябва да бъда там като твой учител", строго ме смъмри той и продължи с принудителния джогинг. Как щях да му избягам всеки ден? Това беше единственият час, когато светът спеше и аз можех да се тренирам на спокойствие. Трябваше да продължа с тренировките си на воин по някакъв начин, за да победя Тъмния повелител. Изведнъж ми хрумна една мисъл и спрях на място, докато Кай ме изпревари. Усмихнах се самодоволно, докато го гледах да продължава да тича, а аз, от своя страна, започнах да тичам обратно в обратна посока. Бягайки от самия дявол, аз избягах по-навътре в гората и прекосих тесния мост над водопада, за да избягам от лепкавия учител. Скачайки от моста, преминах в режим на тренировка и тъй като все още не бях на 18 години, не можех да се трансформирам. Следователно тренирах човешката си форма, за да се изравня с най-силните воини, докато работех върху уменията си в Тъмните изкуства. Да. Тъмни изкуства. Тъмният повелител трябваше да бъде победен и убит в собствената му игра и не искам да тръбя със собствения си рог, но бях изненадващо естествен майстор на Тъмните изкуства. След задоволителна сесия близо до водопадите, проследих пътя си обратно към общежитието и скочих обратно през прозореца, за да избегна охраната на рецепцията. Веднага щом влязох в стаята си, ядосан, пушещ, горещ мъж стоеше точно пред мен, докато се появих на перваза на прозореца със скръстени тонизирани ръце на добре оформените си гърди, което ме накара да се размечтая вътрешно за този красавец пред мен. "Коя е разгонената, капеща от гащи кучка сега?", подигра се вълкът ми, Сноу. Вътрешно завъртях очи и получих дразнещ смях в замяна от самата дяволица. "Твърде близо сте до мен, господине", казах учтиво, докато се опитвах да го избегна и да се втурна в банята. Кай обаче изглежда имаше други планове. Вместо да ме пусне да мина, той ме притисна до прозореца и се приближи неудобно към мен, карайки ме да отстъпвам назад, колкото можех. "Моля, отстъпете, господине. Ще падна, ако се приближите още", преглътнах, докато той продължаваше да прави заплашително бавни, опасни стъпки към мен. Изведнъж почувствах, че губя равновесие и падам през прозореца, но ултра великолепният мъж ме хвана бързо и ме дръпна в обятията си. Докато дъхът ми заседна, очите ни отказаха да се откъснат едно от друго и ясно чухме туптящите си сърца, като моето беше готово да изскочи от гръдния ми кош всеки момент. Сякаш се губим за миг в перфектно заключените тела и погледи един на друг, устните ни се доближиха сами и с нулев контрол, устните, зъбите и езиците ни се разбиха отчаяно един в друг в рамките на секунди, тъй като не можехме да се преборим с взаимното привличане, което почувствахме един към друг по това време. За тези специални моменти беше пълно блаженство, преди рационалността и разумът да се върнат през отворения прозорец на ума. "Шит", промърмори Кай, когато се опомни и веднага изтича от стаята ми. "О, шит! Какво направихме току-що!! Първата ми целувка беше с кретена!", свих се вътрешно и реших никога да не му показвам лицето си. Скоро обаче забързах навън, когато чух силен тътен, последван от особен плясък и низ от ядосани ругатни, отекнали пред стаята ми. "О, Боже мой! Какво ти се случи и кой го направи?", попитах шокирано, когато видях секси мъжа, прострян на пода, покрит с кал, насред басейн от вода с кофа, лежаща до него. "Не е твоя работа", отвърна той и скочи обратно на крака, само за да се подхлъзне отново и да падне обратно. "Света Богородице!", извика той разочаровано и аз не можах да се сдържа, но все пак от устните ми се изтръгна кикот. Спрях обаче да издавам звуци на забавление, когато го чух да стене от болка. Бързо му помогнах да се изправи, като се изцапах с него в калта (ЛОЛ. Звучеше сякаш го "правим" в калта). "Добре, хайде да те закараме под душа", казах и преди той да се подхлъзне отново, аз вдигнах изненадания мъж в обятията си без усилие и тръгнах към единствената баня в апартамента. "Мога да ходя и сам, по дяволите!", измърмори той, но въпреки това уви ръце около врата ми и се наслади на возенето. "Искаш ли да те хвърля в тоалетната?", пошегувах се, докато Кай ме гледаше ядосано, докато се смеех. "Не искам да се озова в мозъка ти, след като бъда пуснат", самодоволно каза той и аз веднага наведох глава и захапах острите му връхчета на носа между зъбите си. "Аууууу!!!! Какво по дяволите!?", изкриви лицето си той, докато заравяше лицето си в гърдите ми. "Спрете да безпокоите моите долини, господине. Това е много неподходящо", коментирах и получих незабавния ефект, който се надявах да видя. Засмях се, когато видях как надничащите му уши горят червени. "Ето, малко агънце", промърморих дразнещо, докато го поставях нежно на тоалетната седалка. "Обадете се на мама Овца, ако имате нужда от друга помощ", засмях се и излязох от банята, смеейки се. "Само почакай, госпожице Диас", заплаши Кай, но чух оттенъка на забавление в гласа му. "Той е толкова сладък", измърка Сноу в съзнанието ми. "Да, и тъпак като теб. Така че млъкни", отвърнах аз, само за да получа "Майната ти" от моя скъп вълк. * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *